Миг преди Никта да осъществи атаката си, видях изражението на Винсент. Той също беше осъзнал какво смята да направи. Тръгна напред и усетих как маската му падна. Издайническата аура на нефилим ме заля и силата му изпълни стаята. Беше голяма. На улицата не я беше проявил цялата.
Невидима енергия се спусна от Никта към Ясмин и се опита да я унищожи. Винсент обаче беше там и блокира атаката. Енергията отскочи обратно към Никта. Тя изпищя отново, защитата й падна. Другите ангели се възползваха от възможността и ивици светлина я обиколиха. Миг по-късно светлината избледня, но стените бяха там, макар и да не можех да ги видя. Тя опипваше наоколо като изопачена версия на мим в кутия, но беше в капан. Не можеше да мине през стените, в които я бяха заключили.
Бяха успели. Бяха заловили Никта. Но никой от ангелите не й обърна внимание.
Всички гледаха Винсент.
— Ти… — задъха се Джоел.
Джоел не се поколеба. Тръгна към нефилима и видях как тялото му започна да излъчва светлина. Щеше да се трансформира в истинската си форма, форма на ужасяваща красота и сила.
Но Ясмин беше по-бърза.
Слабата жена с черна коса се превърна в чиста светлина. Беше същевременно всички цветове на дъгата и нито един. Огнен меч се появи в ръцете й. Тя застана пред Винсент (който й крещеше да спре) и замахна към Джоел. Острието го удари и той извика.
Ужасно, изгарящо усещане започна да ме обгръща. Бързо затворих очи и се завъртях настрани, осъзнавайки какво щях да направя. Истинската форма на ангелите беше нещо неописуемо и можеше да бъде възприета само от сетива, които един човек (или човек, превърнат в сукуба) не притежаваше. Ако бях продължила да я гледам, щях да понеса сериозни поражения. Дори да бъда в една стая с нея беше болезнено.
Бях видяла обаче каквото трябваше, преди да затворя очи. Бях видяла мечът да пада. Ясмин беше атакувала Джоел. Никта беше решила, че тя е най-слаба от четиримата, но силите на Ясмин и Джоел явно бяха близки. Тя обаче го беше изненадала и това беше наклонило везните.
Въздухът в стаята се завихри със силата на ураган. Имаше силна експлозия, сякаш слънце избухна в супернова. Всичко беше огън и вятър. И писъци. Два писъка — на Ясмин и на Джоел. Обвих ръце около себе си и скрих лицето си, сигурна, че ще умра. Енергията избухна към мен и достигна точка, която сигурно щеше да взриви цялата сграда, целия свят. Ставаше все по-силна и по-силна.
Изведнъж всичко се обърна. Енергията започна да се отдръпва от моята част на стаята обратно към ангелите. Сякаш се образува черна дупка и засмука всичко наоколо. Разбира се, засмукваше само енергия, не физически предмети, но въпреки това имах чувството, че дърпа и мен. Стиснах силно одеялото и се опитах да се задържа за него. Времето вече нямаше значение. Можеха да са минали и десет секунди, и десет часа.
Накрая засмукването спря и всичко се успокои. Обстановката се нормализира. Нямаше вече ненормални енергийни нива. Беше обикновена стая с трима ангели, нефилим, сукуба и първично божество на хаоса. Никта изведнъж беше забравена от всички.
Ясмин върна „човешката“ си форма. Вече беше безопасно за мен. Вдигнах глава, очаквах Картър и Уитни да се спуснат и да я нападнат. Те обаче стояха замръзнали. Нямаше и следа от Джоел. Той беше унищожен. Тайфунът от сила беше отбелязал смъртта му.
Ясмин беше на колене, пръстите й бяха забити в бузите й. Тя хлипаше и шепнеше нещо, което звучеше като обезумяла молитва. Винсент, също като ангелите, стоеше на разстояние от нея. Тя току-що беше убила Джоел. Не разбирах защо никой не прави нищо. Защо просто стояха? Сякаш всички чакаха нещо.
Изведнъж зад мен нещо изсъска, по-скоро в главата ми, отколкото на глас:
— Сукубо.
Погледнах хлътналите очи на Никта. Като Винсент и ангелите, и аз бях забравила за нея. Тя протегна ръка към мен и аз се свих. За щастие невидимите стени не й позволяваха да ме доближи.
— Сукубо — повтори тя. — Докосни стените. Използвай последните си сили и ме освободи.
— Какво? Не! — Вниманието ми беше разделено между нея и другите. Всички ангели все още стояха неподвижно.
— Освободи ме и ще ти помогна да си отмъстиш.
— Да си отмъстя? За какво говориш?