— Добре ли си, Тайри?
— Още не се е родил онзи, който може да ми види сметката само с един куршум! — изпъшка шерифът.
Силен вик ги накара да подскочат и да се обърнат към тъмната гора.
Към тях презглава тичаше Кейлъб.
— Бързо, бързо! — задъхано рече той.
Стоун и Рубън хукнаха първи, пробивайки си път сред храстите. Останалите ги последваха.
Когато видя какво е открил Кейлъб, Стоун изпита чувството, че умира.
— Дани! Дани!
Младежът лежеше по гръб, а в храстите до него беше захвърлена пушка за лов на елени. Но Стоун не гледаше нея, а голямото червено петно в гърдите на Дани.
Очите на момчето се фокусираха върху него и на лицето му изплува лека усмивка.
— Май не успях да залегна навреме — с усилие прошепна Дани.
Стоун хвърли поглед през рамо към мястото, на което лежеше Менсън. Първият му откос беше насочен именно насам. Обърна се и сведе поглед към Дани. На гърдите му имаше най-малко три дупки от куршуми. Мястото, на което се намираха, обезсмисляше спешните животоспасяващи мерки. Нямаше начин да стигнат до болницата за минутите, които му оставаха. Той бе успял да спаси живота на Уили Кумс с парче жица и акумулатор, но Дани Райкър не можеше да разчита на подобно чудо.
Рубън се наведе и вдигна пушката.
— Ето кой е видял сметката на директора — промърмори той.
— Дяволски си прав — прошепна Дани. — Той уби Уили. Предупредих го това дребно копеле какво ще му се случи, ако го направи… — Чертите на лицето му омекнаха. — Нали ще доведеш мама, Бен?
Стоун не беше чул стъпките на Аби, но почувства присъствието й. Обърна се и я видя как се втренчва в сина си.
— Съжалявам, Аби — прошепна той. — Много съжалявам.
От устата на Дани потече кървава струйка.
— Мамо?
Тя падна на колене и се вкопчи в ръцете му. Отчаяният й вик отекна в притихналата гора. Изправени безмълвно около майката и сина, останалите се просълзиха. Аби имаше вид на дете, което е сънувало кошмари. Сякаш беше бягала от ужасно чудовище. Изведнъж престана да плаче, изглежда, усетила, че в последните мигове на живота си момчето й трябва да я запомни силна.
— Извинявай, мамо — прошепна Дани. — За всичко.
Стоун докосна ръката му, която вече изстиваше.
— Обичам те, Дани! Обичам те повече от всичко на света!
— Не биваше да се забърквам с тази дрога. Но не исках да работя в мината. А не исках и онези пари от смъртта на татко. Знаеш това, нали?
— Зная, миличък, зная…
И двамата плачеха.
— Нямам нищо общо с убийствата — каза немощно Дани. — Освен на гадния директор…
Ирисите му избледняваха, постепенно сливайки се с бялото на очите. Виждал съм това у много умиращи, помисли си Стоун.
— Обичам те, Дани! — изхлипа Аби.
Момчето погледна към Стоун. Той беше принуден да се наведе, за да го чуе.
— Аз и Уили… Бяхме истински шампиони на щата. Улавяше всяка топка, която му хвърлях. Знаеш ли, че щяхме да играем за Техническия?
— Били сте най-добрите, Дани — стисна студената му ръка Стоун. — Най-добрите!
— Мечтаехме за Калифорния, човече…
Обърна се към майка си и тихо повтори:
— Мечтаехме за Калифорния…
Погледът му застина в една точка. Пръстите му изпуснаха ръката на Аби. Тя се наведе, целуна го и го притисна до себе си. После остана така. Държеше го в прегръдките си.
80
Клубът „Кемъл“ седеше в ресторанта „При Рита“. Днес той не работеше, но Аби настоя да бъде на тяхно разположение толкова дълго, колкото е необходимо. Също и имението й. Според лекарите шерифът Тайри щеше да се възстанови напълно. Той беше поискал помощ от щатската полиция на Вирджиния, която в момента се оправяше с бъркотията в Дивайн. В града пристигна и отряд на ФБР, тъй като ставаше въпрос за нелегално разпространение на наркотици извън границите на щата. Благодарение на намесата на Нокс и Алекс членовете на клуба „Кемъл“ бяха оставени на спокойствие. Всички надзиратели бяха арестувани. Труповете бяха прибрани заедно с всички улики. Съдия Мозли беше заловен на някакво малко провинциално летище в западна Вирджиния в момента, в който се качвал на самолета за международното летище „Дълес“. У него открили списък на страните, които нямат договор за екстрадиция със Съединените щати.
Стоун и останалите гледаха улицата през витрината на ресторанта. По платното се разминаваха патрулни коли и черни лимузини, но тротоарите бяха почти пусти. Неколцина граждани на Дивайн разговаряха помежду си, държейки неосребрени чекове от дивидентите си. Бяха научили вече, че са от търговия с дрога, и изглеждаха шокирани.