Младежът само изсумтя.
— Едва ли — поклати глава Стоун. — Просто исках да съм сигурен, че Дани ще бъде добре. Мисля, че скоро ще си тръгна.
— Остани колкото желаеш — рече Дани.
Поканата предизвика притеснение в очите на Аби и Тайри, които се спогледаха. Това не убягна от вниманието на Стоун.
— Съмнявам се, че нещо ще успее да го задържи обади се Аби.
— Човек никога не знае, мамо. Може би Бен се нуждае от малко тишина и спокойствие.
Това хлапе да не би да е ясновидец? — втренчено го погледна Стоун.
— Благодаря, но мисля да си тръгвам — каза той. Перспективата да се задържи в това малко селище му се виждаше точно толкова непривлекателна, колкото да седи на една маса със служител на закона.
— Благодарна съм ти за помощта, която си оказал на Дани — каза Аби. — Ако искаш, остани и довечера горе.
— Не, ти направи достатъчно за мен. Особено след тази богата закуска.
— Бен си търси работа — обади се Дани. — Нещо го е закъсал с парите, а на всичкото отгоре го изхвърлиха от влака заради мен.
— Сигурна съм, че мога да ти намеря нещо — погледна го Аби.
— Благодаря.
— Винаги си добре дошъл и при мен — обади се шерифът.
— Зад решетките ли? — ухили се Дани.
— Не, разбира се — ядосано го погледна Тайри. — Може да преспи за една нощ на нара в задната стаичка. В момента е спокойно, защото нямаме никакви арестанти.
— Те всички са в оня затвор, Скалата на смъртта — поясни момчето. — Снощи минахме оттам и получихме възможност да се насладим на гледката.
— Така и трябва да бъде — не схвана иронията шерифът. — Такива затвори се строят само на уединени места, защото никой не иска за съседи разни типове с доживотни присъди. Но това си има и положителна страна, защото Скалата предлага работа на много от местните жители. Бог ми е свидетел, че те имат нужда от нея. — Махна с ръка към двамата яки мъжаги в сини униформи, които току-що влязоха в заведението. — Ей ги на. Първо ще си напълнят търбусите и ще поемат към затвора.
— Тук работа има само в мината и в пандиза — поясни младежът. — Ако не ти харесва, значи трябва да си вдигаш чуковете.
— Знаеш, че не е така, Дани — сбърчи вежди шерифът. — По главната улица има много магазини с добър оборот. В Дивайн може да се заработва добре и да се живее достойно. Вече не останаха много такива градчета.
— Напълно съм съгласен — кимна Стоун.
Настъпи пауза. Вниманието им се насочи към телевизора на стената, най-вече вниманието на Стоун. Предаваха новини, свързани с убийствата във Вашингтон. ФБР проверявало уликите. Разпитани били няколко души. Никой не се ангажираше с конкретни твърдения, но анонимни висши служители на ФБР били на мнение, че има връзка между убийствата на Симпсън и Грей.
— Надявам се да пипнат мръсника — каза Тайри. — Според мен това е терористичен заговор.
— Ония с пешкирите на главите пак са се разшетали — ухили се Дани. — Ама тук нямат шанс, защото веднага ще бъдат засечени.
— Никак не е смешно, Дани — намръщи се шерифът и докосна кобура си. — Тези фанатици искат да завладеят света. Но едно ще ти кажа: ако случайно някой от тях се появи в Дивайн, аз ще се погрижа да го запозная с доброто старо правосъдие по американски.
Стоун се извърна към Аби.
— Каква работа искаш да ти бъде свършена?
Тайри се изправи и кобурът тихо проскърца.
— Дани, по-късно ще се отбиеш при мен, нали?
Това не беше въпрос.
Дани се усмихна, кимна и се втренчи в рохкия омлет с пържен бекон в чинията си.
— Трябва да се пренесат малко продукти, да се подреди складът, да се измият прозорците и подът — започна да изрежда Аби, отговаряйки на въпроса на Стоун. — Едната от миячките на чинии е болна, можеш да я заместиш.
Стоун кимна, избърса устните си със салфетката и стана.
— Покажи ми кое къде е и започвам.
— Няма ли да попиташ за надницата? — любопитно го погледна тя.
— Оставям това на теб.
— Ти си доста доверчив човек — ухили се Тайри и тръгна към вратата.
Тук грешиш.
Усмивката на Дани се стопи в мига, в който майка му и Стоун изчезнаха по посока на кухнята. Очите му се плъзнаха по лицата на мръсните и уморени мъже, седящи на масите. Довърши закуската си, изгълта кафето и тръгна към изхода. Но пътят му беше препречен от висок и слаб мъж с мазна коса, тридневна брада и намръщено лице, покрито с въглищен прах.
— Здрасти, Лони — поздрави го младежът. — Както винаги изглеждаш отвратително.