Понякога, докато лежеше в удобната си спалня, наблюдаваше светлините на София. Представяше си как Свилен и другите отиват в „Свраката“ и вдигат наздравици. Понякога говореха с презрение за него, а друг път дори не го споменаваха. Някъде там, на ръба между мислите и сънищата му, се прокрадваха анонимните убийци на магьосници. Сънят в хубаво и комфортно легло невинаги беше хубав и комфортен.
Една нощ сънува, че изкачва отново вълшебната планина. Когато стигна върха, от замъка вече не излизаше пушек. Всичко беше приветливо и гостоприемно: птичата песен, блеенето на стадо овце в далечината и крякащите в езерото патици.
Бриян седна на брега и слънцето го напече. Не беше сигурен как е попаднал тук. Заедно със слънчевите лъчи по цялото му тяло се разля топла радост. Съмненията, които го преследваха, не можеха да достигнат върха. „Няма значение кой път ще избера — помисли си той. — Трябва само да се радвам на природата и на прекрасното време.“
Навътре в езерото една шарена патица изкряка и запляска с крилца. Бриян се засмя и допря пръсти до огледалната повърхност. Водата беше хладка, приятна на допир.
Щом погледна отражението си, лицето му започна да възмъжава. Поникна му брада, бръчки задълбаха кожата. Бриян се стресна от тази внезапна промяна, ала тя още не беше приключила. Чертите и формите на лицето му се кривяха и изменяха. Той вече не можеше да разпознае човека от водата — някакъв възрастен, зъл здрачник, който шептеше зловещо заклинание и проклинаше всичко наоколо.
— Не — каза Бриян.
Не можа да помръдне — отражението му го държеше в плен. Над гората надвисна сянката на ново чудовище. Птиците пищяха пронизително, а вятърът понесе мирис на пушек. Езерото се вледени, съвсем заприлича на огледало.
— Остави ме, махни се оттук!
Отражението му се смееше, ликуваше пред цялата разруха, която беше създало.
— Помощ! — крещеше Бриян.
Но наоколо нямаше никого. Отново го бяха изоставили. Повърхността на езерото се напука. Момчето отново видя собственото си изплашено, объркано лице. След това всичко потъна в мрак.
Когато се събуди, насмалко да извика. Трябваше му известно време, за да си спомни къде се намира. Стаята беше тъмна, само няколко жълтеникави лъча се процеждаха от уличните лампи. Морков клечеше до главата му и го буташе с лапи.
„Било е само сън“, каза си Бриян и погали топлата козина на гризача. Няколко пъти вдиша и издиша дълбоко.
„Нищо друго… Само незначителен сън.“
Две седмици по-късно изчезна и първият здрачник. Ванина сигурно нямаше да му каже нищо, поне не направо. Тази чест се падна на близнаците.
Тамара и Аркади уж дойдоха да навестят Бриян, но веднага отидоха в кухнята за ужас на Розалия. На Бриян изобщо не му беше до тях. Вече от няколко дни разучаваше магическите школи в опит да открие своята. Надяваше се, че след школата и правилният учител ще изскочи отнякъде.
След като опустошиха хладилника, близнаците се качиха при него в библиотеката. Бриян не им обърна особено внимание — тъкмо беше почнал една интересна статия за изчезналите школи.
Аркади реагираше съвсем като дете на липсата на внимание. Взимаше наслуки книги от рафтовете и приемаше лицата на авторите им. Поне сестра му се кротна, след като намери някакъв готически гримоар и заразглежда илюстрациите му. Бриян подозираше, че и двамата всъщност не могат да четат
Аркади се обърна към тях и извика:
— Вижте! Аз съм Петър Дънов.
Бриян въздъхна отегчено и се върна към монитора на компютъра. Статията беше от Филипа Коларова, преподавател в Софийския университет. Тя беше един от обективните писатели здрачници и харесваше нейните текстове въпреки доста самобитното ѝ отношение към бележките под линия:
Стане ли въпрос за магия, обикновено се засягат няколко главни школи. В това няма нищо чудно — школите на движението, стихиите и мисълта играят важна роля в магическото изкуство още от зората на времето. И до днес тези школи са обект на силен академичен интерес и множество изследвания15. Настоящият текст обаче разглежда т.нар. „изчезнали школи“ — направления на занаята, които вече не съществуват. Вярвам, че тази тема е слабо засегната в академичната ни магьосническа среда16. Ще обърнем специално внимание на школата на сънищата, която е характерна за някои африкански племена. Ще проучим и по-познатите на западния изследовател изчезнали школи — огледалната и школата на косъма. От източните школи ще разгледаме обстойно тази на планинския ручей. Тя се води полуизчезнала — според непотвърдени слухове все още има последователи, които обаче са прекъснали всякакъв контакт с останалия свят17…
15
При все това някои университетски величия десетилетия наред бълват трудове за ефекта на сезоните върху избора на школа. Измислете нещо ново!
16
„Защо?“, ще попитате. „Не са ли всичките Ви дипломи и познания достатъчна причина, за да стигнете до печат?“ Ще се наложи да ви разочаровам, скъпи читатели… Всичко е с връзки!
17
Това да ти звучи познато, Валери Ментов Хрисимов? Да не би да си последовател на школата на планинския ручей, че изведнъж изчезна и чак телефонния номер си смени, а? Прав ти път… Да видим как ще продължиш да баламосваш жените, след като ти публикувам името и всички разберат що за жалко, безполезно изкопаемо си!