Пред казармите и в дясно от тях на днешния бул. „Патриарх Евтимий“ имаше голям плац, на който войниците произвеждаха ученията си. Зад казармите имаше ливади до самия арсенал, а зад арсенала започваше чудно хубавата вишнева градина — Куру-Баглар или днешният Лозенец. През месеците май и юни Курубаглар беше най-приятното място за разходка на софиянци. Възвишението беше изцяло покрито с горички, на някои места непроходимо гъсти, от вишневи дръвчета, които даваха изобилен плод. Софийските вишни се отличаваха по своя приятен възкисел вкус, по своята сочност и аромат. Тук-там се открояваха малки поляни, които се използуваха от софиянците за техните пикници. Лятно време всяка вечер, а особено в празничен ден тук идваха големи компании от по 20–30 души с множество кошници пълни с ястия, хляб и бинлици10, и седнали на зелената трева, унищожаваха всичко. Кошниците се връщаха празни. На една по-голяма поляна имаше бюфет и люлки. До късен нощен час в Курубаглар се слушаха песни, китари, окарини и детски смехове. Вишневите градини бяха свидетели и на много любовни идилии. Курубаглар изчезна, днес там е столичното предградие Лозенец.
Старата ул. „Витошка“, днешен бул. „В. Й. Сталин“ наследи чудно красивия декор на Витоша. Зиме цяла покрита в бяло, лете — зелена, Витоша е ненагледна. През сезона на горещините тя е толкова приятна със своята прохлада, която надвечер праща на софиянци. Витоша вдъхнови нашия велик Вазов да напише следния стих:
а друг път:
Ето как Вазов рисува Курубаглар:
Никой не може да отнеме на София този красив декор, това богатство — Витоша.
Нека се върнем обратно.
От четвъртия етаж на Френския институт — „Алианс франсез“ наблюдавам усиленото движение по площад „Славейков“, получил името си поради това, че на тоя площад до бившата забавачница, срещу „Алианс франсез“ се намираше къщата на стария П. Р. Славейков. Днес автомобилите следват един след друг, трамвайни коли кръстосват, пешеходците са многочислени и едва си пробиват път по тротоарите и по четвъртитото убежище в средата на площада. Множество магазини, аперитиви, кафенета и кина поглъщат и изхвърлят хора. Навалицата е особено голяма пред кино „Култура“ и пред кино „Славейков“, навалица има и пред входа на „Алианс франсез“, гдето е обявена някаква сказка. Неволно си спомням какво представляваше тоя голям площад преди 35 години. Там, гдето е днес Учителската каса, беше старото паянтово турско здание на г-жа Султана Др. Христова, в което се помещаваше телефонната кабина за публиката (телефонът не беше още разпространен по домове и кантори). На ъгъла на ул. „Солунска“ беше печатницата на Янко С. Ковачев, а до нея къщата на стария учител Попович. Срещу днешния „Алианс франсез“ беше забавачницата. Единственото питейно заведение беше малката бирария „Кебърле“ на мястото на днешната аптека Пенчев, а самата аптека беше на отсрещния ъгъл. По самия площад през деня се срещаха тук-там минувачи, но никога не можеха да се преброят повече от 10 души наведнаж. След 7 часа вечерта площадът беше съвършено пуст и тъмен. Жена не смееше да мине сама по площада след 8 часа вечерта. В съседство беше малкият площад Такев, който тогава беше пазарище. Там бяха построени около 50 дъсчени дюкянчета: касапници, зарзаватчийници, емишчийници11 и дори няколко кафененца. По ул. „Ангел Кънчев“ към казармите се намираше старият хотел „Стара Загора“, а в дясно — бирената фабрика на Таки бираджията, чиито големи бъчви се търкаляха по улицата и по празното място, с лице към ул. Витошка, върху което Тома Малков построи голямото здание за фелдшерско училище, а отсетне мъжка гимназия, днес унищожена от бомбардировката.
Все в съседство с пл. „Славейков“ ще отбележим старата централна поща. Днес Търговската банка заема същото място и сградата напомня старата поща само по часовника си, който е над фасадата. Срещу пощата беше румънската легация.