Старата телефонна централа на мястото на сегашната Учителска каса
Ако тръгнете към ул. „Алабин“, ще излезете горе-долу срещу тогавашния хотел „Люксембург“, обитаван от специалната клиентела на чужди артистки. Пред хотела имаше летен театър, в който операта на Масини често гостуваше, и често артистите пееха на една публика от 50 до 100 души. В зданието до Люксембург (в Стамболово време) се помещаваше полицейски участък. В „Драски и шарки“ Ив. Вазов, правейки алюзия за изтезаванията, които са ставали в зимниците на този участък през време на диктатурата, слива стенанията на мъчениците с ариите на „Травиата“, изпълнявани от трупата на Масини.
От площад „Славейков“ се отделяше ул. Самоковска, по-късно наречена „Граф Игнатиев“, тогава кална и безлюдна, по която се срещаха волски коли. От двете страни на улицата имаше малки двуетажни паянтови къщички. Единствената висока къща (тя съществува и днес) е на ъгъла на „6 септември“ — днес бакалският магазин „Измир“. В тази къща живя известно време нашият поет Кирил Христов; на другия ъгъл беше кръчмата на „Спас заклания“.
Църквата „Св. Седмочисленици“, бивша Имарет джамиси, заедно с градинката пред нея, тогава беше централен затвор и я наричаха „Черната джамия“. Целият парцел беше заобиколен от високи каменни зидове. Главният вход беше откъм ул. „6 септември“ срещу днешната прогимназия. Там беше и военният пост. Около стените се разхождаше постоянен военен патрул. В Черната джамия се влизаше най-напред в първия двор, част от днешната градинка. Там беше караулното помещение и военен вещеви склад. През втората врата се влизаше във втория двор, гдето имаше пристройка с килии за по-маловажни престъпници, една кафеджийница, един бръснар и една лавка. По-важните престъпници бяха в самата джамия (църквата), в която имаше една околовръстна дъсчена галерия, на която се изкачваха по дървени стълби. Окованите във вериги бяха долу в партера. Близо до днешния вход на черквата имаше малък зимник, който служеше за карцер. В Черната джамия са лежали много наши общественици, но нейният най-именит пансионер беше Петко Каравелов. По тази причина след смъртта си той биде погребан до олтаря на днешната църква Св. Седмочисленици, бившата Черна джамия.
По улица „6 септември“, на другия ъгъл, гдето е Министерството на вътрешните работи, се намираше първият дворец на княз Александър Батемберг.
В тоя дворец той живя няколко години, докато можаха да приспособят за жилище стария бейлербейски конак12 на площад „9 септември“. В едно малко здание, долепено до двореца, се помещаваше Санитарната дирекция, а на ъгъла на Гурко беше Министерският съвет. На другия ъгъл беше зданието на Братя Иванови, отсетне откупено за Дирекция на железниците. До него беше Народната библиотека, отсетне руската гимназия Кузмина, сега до основи разрушена от бомбардировката.
Но да се върнем на ул. Самоковска, днешната граф Игнатиев. Като се стигнеше до днешната ул. Мальовица, там гдето днес са „Дивите петли“, зданията са толкова низки, че вие оттам съзирате английската легация, която се намираше на бул. Толбухин, гдето е днешната кооперация и бакалница Браделов. Английската легация беше двуетажно червеникаво здание с големи аркади и по две колони от страни. За онова време тя правеше впечатление на някакъв дворец. От старите здания на това място е останало само зданието на полковник Петрунов, днешната „Хладна почивка“.
След английската легация, там гдето днес е кръчмата „Бистрица“, имаше една оригинална дълбока кръчма. В нея слизахме с няколко стъпала, а веднаж вътре имаше друга стълба, по която се изкачвахме в едно отделение специално резервирано за по-избрани клиенти. Съдържателят на тая кръчма се наричаше Георги Копрившки. Кръчмата беше прочута с хубавото си вино, а Копрившки с това, че често готвеше много вкусно диви патици. Между клиентите на Копрившки ще спомена художника Ив. Ангелов, адвоката Илия Симеонов (Илийката „един вид“), братя Янулови и много други. Понеже заведението беше много опушено и мръсно, клиентите събраха помежду си 5 лева и ги дадоха на Копрившки, за да измаже и баданоса стените.
В двора на кръчмата имаше нещо като хан със стаи без легла, в които нощуваха селяните, които идваха на пазар. Самият двор беше изпълнен с волски коли и талиги, между които сновяха кокошки и няколко свини и свинчета. След тая кръчма имаше две-три малки къщурки и се стигаше до днешния канал, а зад него бяха ливадите, на които отсетне се построи игрището.
От дясно на моя наблюдателен пункт е ул. „Раковска“. Поради това, че в дъното на тая улица, там гдето тя се пречупва към казармите, живееше президентът Стефан Стамболов, и че до него на ъгъла, гдето днес е кръчмата „Алтън Калофер“, беше градоначалството, а срещу него беше домът на Димитър Петков, тази улица беше по-оживена и по-грижливо поддържана. На същата улица се намираше и „Юнион клуб“, посещаван от чуждите дипломати.
12
Тур. бейлер-бей „на бейовете бей“, тоест управител на голяма област — тук вероятно става дума за конака на Румелийския берлей-бей в София.