Днешното здание на д-во Балкан беше хотел „Кобург“, с тунел под същото име. На ъгъла под него беше виенският магазин за готови дрехи „М. Найман“, в който можеше да се купи хубав вълнен костюм за 30–35 лева. До него бе тютюнопродавачът Славчо Цветанов. Единствен той и днес е на същото място. Свалям шапка пред тая стара фирма! Следваха Базар „Паризиана“, чайният магазин на С. К. Попов. дрехарницата на Йерохам Б. Йосиф, железарският магазин на Братя Горанови, бръснарницата Гица Георгиев (от малко време първият помощник на Гица, Рад Киркиняков се премести под стария хотел „България“), след бръснарницата имаше един арменец бижутер и на края магазин „Тиринг“, а по-късно банка „Бебис“, а още по-късно банката Юда Б. Израел с директор Роберт Бехар.
Във втората половина на същата улица, към банята, заслужава да отбележим от ляво бижутерите братя Коцеви, книжния склад Сам. Патак, обущарницата на Д. Х. Полак и тоя на Миохас Я. Леви. На банския площад беше големият склад на спиртни напитки на Братя Шаханови. Днешната градина пред банята беше празно място, заградено с тараби. По дължината на тарабите бяха наредени 15–20 души ваксаджии, един до друг по-артисти в лъскане на обущата. За 30 стотинки обущата биваха лъснати по такъв начин, че изглеждаха съвършено нови. Един ден измежду ваксаджиите съзрях г. Попов, един мой стар учител по богослужение. Не знам по какъв повод той беше уволнен като учител и, за да протестира, взел едно сандъче и започнал да чисти обущата на софиянци. Оригинален протест, който ми направи силно впечатление — аз се много натъжих. Към днешната ул. Триадица имаше две-три зле посещавани комарджийски кафененца, в които обичайно полицията търсеше своите клиенти.
Нека се поразходим сега по бул. „Дондуков“. Да започнем от Св. Неделя. От лява страна незначителни магазинчета, след които е магазинът на Коста Т. Дабо с бояджийски артикули, след него идваше големият колониален магазин на Братя Димитрови, и „Руска парна чайна“. Тогава в София имаше много такива чайни: по ул. Витошка, по Алабинска, на пл. Св. Крал и на много други места. В тях се пиеше изключително чай. Сервираха чаша чай с лимон и захар за 10 стотинки или порция чай, т.е. голям порцеланов чайник, съдържащ 3/4 литър чай, с нужната захар и парчета лимон за 30 стотинки. Качеството беше превъзходно. Отсетне тези чайни изчезнаха.
По-долу е Ставро Чадърджията, а до него Миту15 кебапчията. За тези двама ще говорим на друго място. До тях е старата сладкарница „Роза“ на Едуард Холчух. Кой днешен запасен генерал като юнкер не е ял пастите на Холчух? Кой от тях не е сънувал за хубавата прислужничка с голямата руса перука Роза, която даде и името си на сладкарницата? В празнични дни галерията на сладкарницата беше изпълнена с отпускари юнкери — днес всички те са генерали от запаса. Стотици пакети от по десет пасти се изнасяха за в къщи. Хубави, вкусни шоколадени или кремови пасти: добуш, мока и пр. по 10 стотинки парчето. Ще седнете на тротоара или вътре в сладкарницата, Роза ще ви поднесе на избор пълна чиния с разнообразни пасти и две чаши студена вода. Хапнете си две-три пасти от чисто масло без заместител, пийнете водица, платите 30 стотинки. Каква ти язва, какви ти киселини! Кой познаваше тогава тези болести?
Прескачате ул. „Търговска“, минавате покрай Заложната банка на М. Стефанович, чиято жена — румънка ходеше винаги с нови обувки и девствени подметки, минавате покрай магазина за военни шапки на Г. Попов и ето че сте пред сладкарница, хотел и кафене „Йохан Панах“. Първокласна сладкарница, а в кафенето се сервира шварц кафе, капуцинер с мляко или шоколад-какао с кифла или с резен козунак за 50 стотинки. И, все пак, често не можехме да си ги платим.
В задния салон на Панах беше ресторантът, в който се сервираше западно-европейска кухня при западноевропейска обстановка и прислуга. Ястията се поднасяха в металически посребрени блюда, от които клиентът можеше да си отсипе. Менюто се състоеше от гулаш (обезателно), печени птици или телешко, бифтеци, турнедо, риби и прочее. Листата за вина беше богато разнообразна. В нея имаше варненски, пазарджишки, унгарски, френски вина. В сладкарницата, във която царуваше фрау Панах, клиентелата се състоеше повечето от чужденци и от хайлайфа на София. Хотелът също се посещаваше от избрано общество. Иван Панах не можа да издържи на големите разноски и фалира. Една нощ той избяга от Цариград, като остави заведението си на унгареца Гараш. Гараш имаше дълги години голям успех, след което отстъпи мястото си на своя сънародник Кенда, който е и повечко известен на днешните софиянци.