Слушат първия фонограф…
— Толкова балама не съм. Тая мангелия27 пред мен не минава! Дека се е скрил тоя, що хорати? Под масата го нема, ама тадева че е.
По-късно Грауер, представителят на грамофоните „Гласът на неговия господар“, наводни София с тези апарати, които достигнаха до шестдесет лева апарата, а плочите — по пет-шест лева. Тогава всяко семейство имаше свой грамофон.
Първото кино
Една вечер пред бюфета на градината опнаха бяло платно. Срещу платното поставиха нещо като магически фенер. Апаратът затрака и върху платното видяхме оживени фотографии. Един поливач на улица опръсква един разсеян минувач; после кавалерия препуска и ето даже че конете идват към нас… те като че ли ще ни прегазят… аз изумявам от страх. Светлината идва, платното е отново бяло. Това беше първият кинематограф. Цялата нощ не спах и мислех по това чудо.
Подир месец една кръчма срещу Шарения мост, там гдето е днес хотел Бел Вю, се превърна в кино. Салонът не побираше повече от 30–40 души. Входът струваше 30 и 50 стотинки. На екрана се даваха малки фарсови комедийки, които траеха по пет-десет минути. Понеже филмът беше ням, до екрана стоеше един господин, който обясняваше действието с висок глас: „Вратата се отваря“. „Влиза жена му“, „Той не я забелязва“, „Той блъсва карафата, която пада и се счупва“ и прочее. Едва две-три години по-късно на мястото, гдето е днес Модерен театър, в една дълга зала столичният жител Вакаро инсталира първото кино, което даваше по-големи комедии, но все пак неми и с обяснител.
При всеки национален празник на площад „Александър“ пиротехническата рота при артилерийския арсенал организираше нощно празненство с фойерверки. Пущаха се разноцветни ракети единични, после в букети и фонтани и най-накрая се запалваше голяма комбинация от разни цветове ракети, които представляваха вензели и други орнаментики. При такива празници всички прозорци на учрежденията бяха също осветявани с дузини спамацетови28 свещи и София ставаше феерична през тези нощи. Публиката от площада и от Градската градина се радваше на тия зрелища.
По него време се консумираше повече бира отколкото вино. В София имаше много хубава и отлежала бира, — производство на Братя Прошекови, на Павлово, тая на Таки бираджията, освен това Търновско и Шуменско пиво. Много по-късно имахме и бирата на фабрика Македония. Внасяше се също и мюнхенска и дрехерова, па и пилзенска бира. Консумацията беше голяма — аз зная заведения, които харчеха по седем хектолитри на вечер.
Бирата беше евтина. Доскоро още стояха някои стари фирми на бирарията Секлер, която продаваше голяма чаша бира за петнадесет стотинки. „Батемберг“ още не съществуваше. Йосиф Минчев имаше едно малко заведение с женска прислуга на ъгъла на Цар Калоян и пл. Св. Георги, гдето доскоро беше склад за одеала. Към 1904 г. той построи срещу църквата „Св. Георги“ заведението „Батемберг“, в което свиреше прочутият тамбурашки оркестър на Ротшилд, съставен изключително от любители чиновници, облечени в шопски костюми. Там по-късно свиреше и оркестърът на Швертнер.
Една прочута бирария по него време беше „Перо яваш, яваш“, по-късно наречена „Родопи“ на площад Св. Никола.
Хубавата бира, многото закуски и богатата скара привличаха всички семейства в тая бирария, гдето рядко се намираше свободно място. Компаниите оставаха на гуляй до късно през нощта — тогава нямаше определен час за затваряне на заведенията.
Понеже става дума за площад Св. Никола, грях ще сторя да не спомена за подвижните кебапчии, които сновеха навсякъде, но най-много ги имаше на тоя площад. На един широк кожен колан, който минаваше през лявото им рамо, беше закачен мангал със скара, който висеше пред самия им пояс на корема. Мангалът е в същност поставен в една кутия във форма на полумесец, който обгражда тялото на кебапчията. В дясно от мангала има сурови кебапчета, готови за печене, в ляво има място за сол и червен зърнест враждебски пипер, а над кутията парчета хляб, нарязан за по две и половина стотинки парчето или по-голямо за пет стотинки. В дясната си ръка той държи машите, с които си помага при печенето на кебапчетата. Било прав, било седнал на някоя крайна маса на бирарията, вие повиквате кебапчията, който веднага ви подава в хляб две, три, пет кебапчета прясно опечени пред вас. Кебапчето струва пет стотинки. Тези кебапчии имат особен маниер да щракат с машите, за да привличат вниманието ви и да раздразнят апетита ви. Някои от тях бяха виртуози в щракането, което ставаше мелодично.
27
Мангелия „хитрина, шмекерия“ — от ма̀нга „хаймана, непрокопсаник“. Любопитно е, че Стефан Илчев в „Речника на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век“ привежда пример, в който думата е употребена също със значение „телефонна слушалка“: — Геле, ти все тука ли беше? Телефонът да е дзъркал?… — Е, ти вдигна ли му мангелията? Кой се обажда? Р. Иларионов.
28
Спамацетови свещи (?) — вероятно „спермацетови свещи“ < спермацет — восъкоподобно вещество, което се добива от кашалотите и днес се използва в парфюмерията и техниката, а в миналото от него са правени висококачествени свещи. Произхожда от лат. sperma ceti „семе на кит“, но спармацетът няма нищо общо с размножаването на кашалотите. По-скоро се допуска, че функцията му е свързана с режима на дишане на кашалота.