Някои по-стари обичаха да пеят:
Ще свърша, като дам текста на песента на Сирачето. Имах една сантиментална братовчедка — стара мома, която не можеше да пее тази песен, даже да я слуша, без да пролее сълзи.
Ето и песента:
Всички тези песни имат доста приятни мелодии. Авторите на мелодиите са анонимни композитори, но българи. Ни една мелодия не е взета от чужбина и именно затова те са ценни. Това са първите може би не много сполучливи опити, които откриха пътя от нашата безмензурна29 стара песен към новата модерна музика.
И днес още парижкото Радио има в програмата си два пъти в седмицата половин час, през който предава „Les vieux succes“ или стари песни, които навремето са имали успех. Парижани с удоволствие слушат тоя час и припяват ония песни, които са слушали от своите майки и баби, или стари серенади, които им са били пети под балкона от техни обожатели.
Един от бившите директори на нашето Радио, комуто бях говорил на тази тема, бе възприел тази идея и беше обещал да постави в програмата поне два пъти в месеца час за „Стари песни, които са имали успех“, но след дълги отлагания идеята се забрави и не можа да се реализира.
Когато срещна в някое заведение стария цигулар Доротей, аз непременно го карам да ми свири тези стари песни и чувствам как всички около мен с радост ги слушат и си спомнят за младини. А аз си мисля: Днес още Доротей е жив и помни мелодиите, но Доротей е смъртен, ако и да му пожелаваме още дълги години живот, все един ден ще свърши. Ще умрат и малцината други, които пеят още тия песни и заедно с тях ще изчезнат и самите песни и едва ли някой ще може да ги възстанови. Аз не вярвам да са нотирани някои от тях.
И пак съм принуден да повторя това, що вече казах: старото трябва да отстъпи място на новото, но преди старото да изчезне, нека го фотографираме, да го опишем, да го нотираме и го вложим в нашите архиви. То ще ни потрябва, ако не нам, то непременно на идващите поколения.
Първият автомобил в София или „файтонът без коне“
Ще ми разреши ли читателят да напиша една малка хроника от него време?
В София се появи първият велосипед, каран от Митович. Това беше едно голямо колело, може би с 2 метра диаметър, което пазеше равновесието си благодарение на прикрепено зад него, друго по-малко колело с около 30 сантиметра диаметър. Върху дъгообразния лост, който съединяваше двете различни колела, имаше примитивно седалище. За да се седне на него, трябваше да се скочи на високо. Велосипедистът стърчеше, като че ли е покачен на някаква кула. Колелата бяха с твърда червена гума, а бързината, с която те се движеха, беше много малка. Паданията обаче бяха чести. Скоро дойдоха велосипедите с еднакви колела, които наводниха София, та велосипедът на Митович стана комичен, и го бракуваха.
Едва софиянци свикнаха с велосипедите, ето че им се готвеше нова изненада.
Една сутрин софиянци се запитваха:
— Видя ли файтона без кони?
— Как без кони?
— Е така, без кони върви. Дяволо го кара отизнетре.
Един столичен търговец, не мога да си спомня името му, беше докарал в София първия автомобил. Беше 1896 година. Едно червено високо купе, покачено на високо шаси с колела колкото колелата на днешните файтони, гумите от твърд каучук, без пневматици, моторът под седалището на шофьора, без предната част, без днешния радиатор, воланът отвесен, а самият кръг наподобява масичка.
Каза се, че тази кола без коне ще замести обикновените файтони. Това внесе безпокойствие между файтонджиите, които веднага се замислиха как трябва да действуват срещу тая опасност, която би могла да им отнеме хляба. Някои по-екзалтирани се опитаха да нападнат и унищожат „гяволската кола“, както те я бяха кръстили. Излишна беше тяхната тревога!
29
Безмензурна — от мензу̀ра „мярка“; навярно авторът има предвид неравноделния такт на българската народна песен.