Казах, че затваряха дюкяните, когато движението по чаршията значително намаляваше. В 8 1/2 часа вечерта можехте обаче още да си купите една риза или връзка, па дори една женска блуза или воалетка от някой моден магазин. След тоя час оставаха отворени колониалните магазини, бръснарниците, магазините с овощия — те затваряха към единадесет часа. Млекарниците, баничарници, сладкарници — до полунощ, а кафенета и бирарии — дотогава, до когато има клиенти. Някои заведения, като „Червен Рак“, „Смолницки“, „България“, „Батемберг“, ако имаха компании в повишено настроение, оставаха отворени до сутринта. Много по-късно властта регламентира часовете, като определи краен час за известни заведения полунощ, а за други до два часа след полунощ.
Куриозни личности
Всеки град си има няколко личности, които са свързани с неговото име. Можем ли да заговорим за Варна, без във въображението си да не видим снажната фигура на стария ерген Ангелсон с неговия вечно сив редингот, зиме и лете с цвете на бутониерата? Не съм срещал курортист или човек, който е бил във Варна, който да ми каже, че не познава Ангелсон. И действително да си във Варна и да не видиш Ангелсона, то е равносилно да посетиш Париж, без да зърнеш Айфеловата кула.
В един френски вестник бях чел следния пасаж:
„Видяхте ли всичко в Париж? Видяхте ли Лувъра, Трокадеро, Боа де Булон, Операта и пр.?“ На положителния отговор ви се задава последен въпрос:
„— Видяхте ли брадатия стражар при Порт-Сен-Мартен?
— Не? Тогава вие не сте били в Париж“ — заключава вестникът.
Така всеки град има интересни фигури. И София ги имаше по него време.
Кой не си спомня за Ставро чадърджията? Неговото дюкянче на булевард Дондуков и днес е магазин за чадъри. Ставро обаче не стоеше вътре в него, той изнасяше един стол до акацията, която беше пред дюкянчето, и на тоя стол бяха неговите халати30, т.е. чукче, ножици за рязане на тел, клещи и пр. На самата акация закачваше един разтворен чадър, който му служеше за фирма, самият той сядаше на друг стол пред халатите си. Ставро беше едър мъж, с голяма глава и големи увиснали черни мустаци, очилата му бяха прикрепени на края на носа и когато говореше някому, гледаше над очилата си. В това импровизирано ателие на тротоара той поправяше чадърите на бърза ръка. Ставро закачаше минувачите със своите духовитости, а и минувачите го закачаха поради някои негови особени наклонности.
Ставро Чадърджията
Кой не си спомня за „Даскала“ — този вестникопродавец, чиито гърди бяха обкичени с около двадесетина значки и който от ранна утрин до след полунощ с огромните си „лапатари“ изминаваше десятки километри? Ако Даскала имаше толкова гроша, колкото километри е изходил, той би бил милионер. При всяка маса Даскала продаваше своите вестници и на всеки въпрос отговаряше със стихове, стихове и рими, които той измъчваше страшно.
30
(Х)алат, (х)алият, алат, от тур.-араб. alat „инструментите, принадлежностите на занаятчия“.