Барон Георги живее три месеца в Перник, като всеки ден бива канен в някоя кръчма или по-голямо заведение, гдето го гощават. Присъствието на барон Георги в това или онова заведение привличало клиентите и съдържателите намирали сметка да го канят и по този начин да увеличават консумацията.
След връщането си в София баронът сяда наново на трона си у Мито Кебапчията и заседанията започват наново. По едно време пред барона се явяват депутации от цяла България, за да му поднесат почитта си. В същност това са хора събрани от организаторите шегобийци и канени да играят тая роля и да се посмеят.
Една вечер жесток шегобиец подвел барона да изпие чаша рициново масло, което започнало да действува тъкмо тогава, когато той държал някаква реч.
Амбициозен, той не искал да прекрати речта си пред депутацията и свършил драматично…
Историята с барон Георги достига до знанието на двореца. „Височеството“ се усъмнило дали с тия шеги не се подиграват нему и дали тия комедии не уронват неговия престиж и затова поискало да се внуши на компанията да свърши с тази неприятна комедия. Градоначалникът повикал неколцина от организаторите и строго им заповядал да престанат да коронясват барон Георги, защото „господарят“ е страшно сърдит, и че той ще бъде принуден да ги арестува до един.
Дали барон Георги беше налудничав манияк или пък беше голям хитрец, който използуваше умните шегобийци, за да пие и яде всеки ден безплатно, това остана неразрешено. По това има две мнения и днес.
Друга фигура след него е Доктор Диодоно. Той в същност се е наричал простичко Богданов, но когато бил студент по право в Женева, поискал да поевропейчи името си и го превел на френски: Бог = дио, дан (даден) = доне и станало Диодоне, Диодоно. Д-р Диодоно беше една мършава фигура, винаги брадясала, на носа му беше кацнало желязно ръждясало пенсне с извънредно силно миоптични стъкла. От пенснето висеше черен шнур, закачен за ревера на сакото му или на палтото му. Крайно нервен, той имаше особен ход. Когато ходеше, вам се струваше, че той залита да падне. Постоянно се озърташе ту в ляво, ту в дясно, като че ли търси някого или като че ли някой го преследва. Адвокат без клиентела, облечен скромно без вкус, дрехите му висяха на тялото, като че ли са закачени на закачалка. Всички софиянци познаваха Диодоно. Диодоно беше спортист и майстор на пързалката. На леда при Орловия мост той неуморно се пързаляше от рано сутрин до късна вечер, като правеше разни опасни фигури, които, ако и да им липсваше грация, все пак предизвикваха учудване у многобройната публика около езерото. Кога е починал Диодоно, една от софийските фигури, не можах да узная.
Д-р Диодоно, адвокат и голям виртуоз на кънки
След Диодоно, нека кажа нещо и за Миту Шишкавио, посредник за покупко-продажба на недвижими имоти. Той беше най-дебелият човек, когото София е видяла и познавала. Може би тежеше повече от 160 килограма. Рядко ходеше той пеша. Мъчно можеше да движи тази тежка маса месо. На негово разположение имаше един файтон. Когато стъпваше на стъпалото му, за да се качи, файтонът така силно се наклоняваше към него, че ние все очаквахме някой ден да го видим да се превърне. Когато се качеше на файтона, не оставаше място за друго лице, а ако го придружаваше някой клиент, той сядаше отсреща на страпонтенчето32. Миту Шишкавио е единственият столичен жител, който не можа ни веднъж да използува столичните трамваи, защото входът за платформата беше много тесен и неговото огромно тяло не можеше да мине през него да се покачи на платформата, а за вътрешността на трамвая и дума не можеше да става. Ето защо той си вземаше файтон на месец и с него се придвижваше там, гдето работата му налагаше да отиде. Крайно честен и с много благ характер, той беше и състрадателен и обичаше да подпомага и да услужва на всекиго. Мито беше и гастроном и гаргантуа. Той можеше да изяде една пълна тенджера със сърми и след това да допълни яденето си с печено агнешко или цяла пача, всичко това толкова естествено, както друг някой би изял една супа и една порция ядене.
32
Страпонтенче — от фр. strapontin „сгъваема седалка, второстепенно място“; под капрата на файтона, назад, откъм пътниците има сгъваема седалка, която може да се отвори, когато трябва да се качат повече хора