Миту Шишкавио. Файтонджията е силно обезпокоен, дали колата му ще издържи тоя твар.
Друг познат чревоугодник гаргантуа беше покойният симпатичен Пане Вичев, който преди да си отиде в къщи на обед, можеше да консумира тридесет-четиридесет кебапчета и две пражоли, да изпие десетина бири и тогава да каже: „Време е! Ще отида да се наобядвам.“ Много са анекдотите за бае Вичев, но един зная за положително верен. На един гуляй, гдето имало да се яде печено агне, в очакване на агнето за мезе поднесли едно кило пастърма. Един от съседите на Вичев казал: „Язък за пастърмата! Тази пастърма трябваше да я поднесат печена.“ Дочул съдържателят на заведението и веднага дотърчал с предложение да вземе чинията с пастърмата, за да я опече.
— А бе, остави ти тая чиния тук, нека има и сурова, а отрежи друго кило, което да се пече!
Докато съдържателят опекъл новата пастърма, бае Вичев унищожил непечената. Щом донесли печената, почнал да нагъва и от нея и изял повече от половината й. След тая „лека“ закуска донесли агнето, на което бързо видели сметката. Бае Вичев поискал на края да му опекат шест кюфтета на скара.
В бирариите носеха на Вичев кебапчета в чинийка по четири, за да бъдат топли и да не може да се броят от съседите консуматори. Все пак по-малко от четиридесет не можеха да задоволят Вичев. Неговият здрав организъм устоя на това злоупотребление с храната. Той почина недавна, като остави у своите приятели и събеседници най-добри спомени. Той не беше само гастроном, но още и духовит събеседник и услужлив приятел.
Някъде по това място, гдето днес е ул. Паренсов, в една паянтова къщичка живееше Димитрото Салабашев, посредник по продажба на къщи и места за строене. Снажен старик с вечно окачен бастун на лявата ръка, Димитрото от сутрин до вечер сновеше по улиците, излизаше от едно кафене, за да влезе в друго, от една кръчма в друга, за да търси тоя или оня. Димитрото имаше един „тик“ да си клати непрестанно главата от ляво към дясно. Той има една голяма заслуга към нашите артисти и журналисти. Всички актьори, които днес имат къщи, ги дължат на Димитрото. Когато намираше някое изгодно и евтино място, той ще намери актьора и ще му го предложи, като нареди плащането да стане на месечни вноски. Понякога той им даваше пари или им ставаше поръчител, само и само да могат те да се снабдят с място и в последствие с къща. Димитрото предвиждаше, че тия имоти ще станат много скъпи, и се мъчеше, щото всеки артист да има собствен дом. Само ония, които не са искали, само на тях Димитрото не е дал къща. Днес мнозина от тия артисти или техните наследници притежават по няколко апартамента в кооперациите, построени на места, дадени им от Димитрото Салабашев.
Наскоро почина друга софийска фигура: Султана Рачо Петрова. Тази безспорно висококултурна жена, родена в Тулча, в семейството на Хаджи Минчевич, дойде от ранни години в София и игра голяма политическа и световна роля в бившия дворец и в обществото. С голям успех в началото на живота си, към края тя не беше много щастлива, но и до последните си дни разхождаше из столичните улици своята горда осанка и не забрави никога, че е жена, елегантна жена. Султана Рачо Петрова ни остави няколко ценни трудове на български и на френски език, в които ние намираме ценна документация за нравите в бившия дворец.
Ще завърша, като спомена името на Д-р Марков или Марко Сакънтията. Юрист, адвокат, с малък ръст. Не познавам друг полиглот, който да надвишава Марко Сакънтията. Той отлично говореше и пишеше следните езици: английски, френски, италиански, немски, руски, гръцки, турски, арабски, та дори и арменски. Съдбата не беше много щедра към него. Поради това, че когато по едно време дадоха политически права на циганите, Д-р Марков се яви като техен защитник, него го нарекоха на подбив „цигански цар“. Тоя прякор му остана до края на живота, който не беше радостен. Марко Сакънтията беше добър юрист, добър адвокат, добър вестникар, но умря в мизерия.
Нашето „Клерже“33
По него време софийски митрополит беше Н. П. Партений, умен духовник с гръцка култура. Той говореше перфектно гръцки език. Правеше впечатление с дългата си чисто бяла брада и белоснежни коси. Партений не взимаше никакво участие в политическия живот, па даже и в обществения. Той обичаше много церемониите и ръкоцелуванията и се мъчеше да бъде винаги тържествен навсякъде. В архиерейските служби влагаше много църковен етикет и те добиваха една мажестиозност34, която привличаше столичаните. Неговата фигура се заобикаляше от снажния поп Георги Забунов, голям богаташ и не особено щедър в разходите си, поп Матей Бенчев, баща на актьора Матей Икономов и поп Рафаил (още жив) — и тримата свещеници импонираха със своите грамадни благоутробия. За да могат да се дават тонови реплики между служащите свещеници и Николаевия хор, дойде дякон Иван, прочут с басовия си глас, когото ние наричахме „Мечето“.