София беше спокойна, събития нямаше, новините бяха постни и задачата на рапортьора беше трудна.
Специалност в писането също нямаше. Пишехме хроники за назначения и уволнения, за кражби, за убийства и самоубийства, отзиви за театър, пишехме подлистници, а веднъж за голямо мое учудване получих заповед да напиша нещо по строящия се столичен паваж. Понятие нямах от тази работа. Но заповедта си беше заповед. Отидох в Народната библиотека, вземах списанието на българските инженери, в което имаше дълга студия по керамичния паваж, прочетох я и я предадох много съкратена, разказана с мои думи. Така изпълних задачата, която ми беше дадена, като прибягнах до плагиатство.
От тогавашната неорганизирана вестникарска колегия ще спомена имената на по-турбулантните35: П. Н. Даскалов, Хербст, Козак Чермак (чех, вестникар от западен стил и единствен, който носеше цилиндър в тържествени дни), Д-р Шумналиев, Ст. Костов, миопът Цанко Добруджалиев (сериен фейлетонист и преводач от всички езици), Христо Цанков Дерижан, Христо Силянов, духовития Любен Данаилов, Флора Атанасова, Михалаки Георгиев, писател, дипломат и хуморист. Щилиян Чилингиров, Д-р Елмазов, Дим. Константинов („Черното“, адвокат в Търново), Петър Завоев, Владо Бобошевски, Лука Иванов, д-р Ст. Донев, Ст. Н. Коледаров, Стоян Власаков, Сава Христов, Караманджуков, Ружа Барбар, Д-р Списаревски и др.
Колегията бързо нарасна, защото след „Вечерна поща“ и „Дневник“ се появиха ред вестници, между които ще напомня в. „Ден“ на Велчо Велчев, „Софийски Ведомости“ на Никола Митаков, в. „Реч“ на Д-р Нейчо Иванов, в. „Камбана“ на Кр. Станчев, в. „Балканско Ехо“ на Ангел Киселов. Имаше вече по-голямо поле за работа. И когато се появи вестникът на Ив. В. Икономов „Балканска трибуна“, в който работеха Михалаки Георгиев, Д-р Борис Вазов, Дим. Йоцов, Ст. Власаков. Владо Бобошевски и който вестник обяви открита борба против княз Фердинанд, вестникарството кипеше. Имахме вестници, имаше и какво да се пише в тях. Почнаха се вече делата по печата, конфискациите на броеве и арести.
Всяка заран ние рапортьорите тръгвахме да събираме новини. Непременно минавахме в Министерството на вътрешните работи, за да препишем няколко заповеди за уволнения и назначения, в Просветата, Министерството на земеделието, в столичното градоначалство, за да се информираме за произшествията и най-накрая ще се срещнем всички във Външното министерство, Телеграфната агенция, за да вземем третия бюлетин телеграми. Входът на Министерството, който е откъм булевард Цар Освободител, беше постоянно заключен. Там поставиха една стара маса с пейка и един подвижен стол. Това стълбище с антре служеше за чакалня на рапортьорите. Там се събирахме и разменяхме новини. Шеговитият Любо Харизанов обичаше да си играе с по-наивните свои колеги, като ги подвеждаше с лъжливи новини. Веднъж той подведе един колега да съобщи, че князът приел на аудиенция министър Генадиев, а в същност князът с брат си беше в Кричим на лов за глухари.
Люб. Данаилов минаваше за най-добре информиран. Хиляди хитрости използуваше той, за да се добере до някоя новина. Веднъж успял да открадне от Държавната печатница, гдето се е набирала, речта, която князът е трябвало да прочете при откриването на Събранието, и я поместил в своя вестник, който е обеден и излязъл към два часа. Когато в три часа каляската на Фердинанд спира пред камарата, вестникарчетата викали: „Вестник Дневник! Откриването на Народното събрание и речта на княза!“ Дворецът останал недоволен от тая вестникарска ревност и имало протест пред редакцията, че се печата една реч, преди тя да бъде произнесена от княза.
Легенда: Понеже Франц Йосиф е подарил на Фердинанд всички австрийски ордени, тоя път ще му подари един нож, с който да раздели Македония. (Карикатура на Ал. Божинов от 1912 г.)