Вестник „Мир“ разкрива аферата Шарл и Жан. Касаеше се за изразходвания кредит от сто милиона, отпуснати за въоръжаване на нашата армия. Поръчани са били патрони в будапещенската фабрика на Манфред Вайс, чийто представител в България беше Илия Киселов. Последният в едно писмо до Манфред Вайс признал, че голяма част от комисионната си той бил длъжен да предаде на двамата министри Шарл и Жан (Рачо Петров и генерал Михаил Савов), за да могат да бъдат приети тия патрони, които вече били бракувани като негодни. Паркетът подвежда в. Мир под отговорност за клевета, образува се дело. За да осигури своята защита, Рачо Петров, министър на външните работи, повиква бившия градоначалник Христо Басмаджиев, дава му нужните средства и го натоварва да създаде един вестник, който през време на процеса да бъде на негово разположение. Басмаджиев със сътрудничеството на адвоката Д-р Петър Стоянов създава вестник „Съвременен Борец“, който се печаташе в печатница „Габрово“ на Хаирлов в три хиляди екземпляра, изключително за софийски четци. Процесът беше доста шумен и по давление „отгоре“ завърши с осъждането на Христов, отговорния редактор на в. „Мир.“
По това време в. „Камбана“ на Кр. Станчев (в него пишеше и Григор Чешмеджиев) държеше остър език срещу двореца и тогавашното офицерство. Кръстьо Станчев не прикриваше своите мисли. Така той пишеше в своята „Камбана“:
„Българското общество се намира в едно болезнено състояние… Трябва да се разбере, че сега борбата не се води само за една промяна на личностите, а за една промяна на системата на управлението… Демокрацията няма да спре своя поход, но тя ще намери своите водители в теченията на крайната левица. Пътят към бъдещето ще бъде тогава по-малко гладък, но по-прав и по-кратък.“
А в друга своя статия Станчев пише:
„Монархизмът приравни една нация с една мушия36 и това не му стига. Той си търси сам белята… Нацията се готви да се провъзгласи за нация и мушиерите37 трудно ще си намерят място.“
Не можем ли да кажем, че съпротивата в България срещу монархизма датира от преди четиридесет и пет години? Кръстьо Станчев пророкува, още тогава той вижда 9 септември 1944 година.
Понеже „Камбана“ беше съобщила, че един млад офицер е нанесъл побой на млади войници, група офицери нападат редакцията и изпочупват всички прозорци. Целият печат осъди постъпката на офицерите. Обаче неприязнеността между офицерството и печата продължи. Не след дълго в. „Балканско Ехо“, говорейки за военния министър, писа, че „Николаев (военният министър) не знае какво говори“. За тази обида секундантите на ротмистър Никола Карагьозов се явиха при Ангел Киселов, главен редактор на вестника, за да искат удовлетворение за нанесената обида. Реши се един дуел със сабли. Киселов никога не бе хващал сабя в ръка, а Карагьозов минаваше за добър фехтовач, учил това изкуство в Русия. Освен това като офицер все имаше опитност да манипулира със сабята, която носеше от години. Дуелът стана при голямо неравенство, но все пак се състоя. Ангел Киселов бе леко ранен в ръката. С неговата кръв честта беше измита. По същия повод беше обявен на Кръстьо Станчев един друг дуел от друг офицер. След тези два комични дуела настъпи затишие.
Борбите в Македония след Илинденското въстание отвлякоха вниманието на софиянци.
Успоредно със сериозния печат се създаваше и хумористичният вестник. Още преди 1900 година се издаваше вестник „Смях и Сълза“, в който карикатуристът Ал. Божинов (тогава още млад студент в Рисувалното училище) поместваше своите политически карикатури, повлиян от руските карикатуристи и от френския карикатурист Гаварни, — големи глави върху малки тела. Останали са ми в паметта неговите „Дебюти“. Той рисуваше най-много Тодор Тодоров — „дезертьора“, Михаил Маджаров — „конската глава“ и Ив. Гешов — „изтървания заек“. В „Смях и Сълза“ сътрудничеха още Андрей Протич и Р. В. Радев.
Петър А. Петров издаваше вестник „Дяволско шило“, в което се поместваха политическите карикатури на П. Морозов.
Карикатуристът Иван Славов започна издаването на „Шантеклер“, но това списание няма дълъг живот.
Дуелът между Ангел Киселов и ротмистър Никола Карагьозов
Хумористичното списание „Българан“, списвано от Андрей Протич, Ал. Божинов и Хр. Силянов, в което сътрудничеха проф. Ал. Балабанов, Ал. Кипров, Лазар Пулев и много други, живя доста години. Карикатури от „Българан“ бяха заимствувани и поместени в някои немски и френски хумористични списания.