Бастунът беше голяма необходимост. Който не носеше бастун, губеше 50% от своята елегантност. Всеки носеше бастун, дебел или тънък, със сребърна, кокалена или филдишена39 дръжка, а често и от поникелирована ламарина. Всеки имаше свой маниер да носи бастун: под мишница или в двете ръце, закопчани зад гърба, без да се смущава, че пречи на движещите се около него. Някои бяха виртуози във въртенето на бастуна с двата пръста — показалеца и средния, ако смеете, доближете се до такъв елегантен софиянец.
Дамите. Жената винаги е отдавала най-голямо внимание на главата си. След малките шапчици, след малките венци от цветя, които едва се забелязваха върху главите, дойде модата на големите шапки паларии40 с птиците. Над кока на жените често виждахме кацнала някоя птица с човката към косите, а опашката щръкнала нагоре, или пък шапка, покрита изцяло с широко разперените криле на някоя птица. Птиците после отстъпиха място на цветята и овощията. Имаше глави, които представляваха цели градини с цветя, други с череши, ягоди, а понякога тия овощия падаха до ушите. От шапката се спущаше воалетката, която прикриваше цялото лице до под брадата. Имаше воалетки черни, червени, сини, кафяви, жълти с топчици или със шарки, често много гъсти. Под воалетката лицето добиваше друг по-красив вид. Грозните жени печелеха много. Шапките бяха доста тежки, и за да не паднат, прикрепяха ги о косите чрез дълги игли, които на края имаха топка или някаква друга украса. Колко мъжки лица са носили по няколко дена следите от тези ваджишки41 игли!
Модата на големите турнюри42 беше вече минала, но жените все още носеха тези малки възглавнички, привързани отзад на кръста им, за да акцентуират задната си линия. Роклите бяха дълги и оставени свободни, те се влачеха по земята. При ходене дамата беше длъжна с лявата си ръка да хване и повдигне шлейфа си. Женските крака бяха нещо скрито. Голямо щастие беше, когато можехме да съзрем малко по-горе от глезена. Модата беше на блузите с ръкави — балони. Два балона кичеха раменете. Балоните отстъпиха място на тесния ръкав, който очертаваше хубавата линия на ръката. Закопчаването ставаше повечето откъм гърба посредством 20–30 малки копченца или пресбутони43. Мъжете бяха щастливи, когато дамата ги замолеше да я разкопчеят, но колко време се губеше и колко несръчна ставаше мъжката ръка, докато достигне до десетото копче… Блузката влизаше в колана на роклята и при съединението се покриваше от някакъв платнен или копринен колан. За доброто прилягане се прибягваше до топлийките. Нямаше жена, която да можеше да се облече, без да има отгоре си по-малко от десетина-двадесет топлийки. Тези топлийки бяха скрити, невидими и немилостиво раздираха ръцете ни, когато те тръгваха по експлорация44.
Един елегантен и една елегантна
А фуркетите!… Тогава жената не познаваше фризурите, не знаеше и подстригването. Извънредно дългите си коси тя правеше на плитки или увиваше и после издигаше над главата си под форма на широк шиньон45 или кок. За тая цел тя си служеше с голям брой железни фуркети. Когато трябваше да си ляга, тя губеше дълги минути, за да се освободи от тая железария, която често изпълваше цяла чинийка на нощната й масичка. Изобщо женското облекло от него време беше много сложно. Отдолу жената носеше риза от хасе с тантели, а някои си плетеха цялата риза от тантела, широки долни гащи също от хасе, батиста или понже46 със широки харбали47 или тантели, над която идваше бяла фуста също с тантелени долнища; тогава слагаше корсета си, чиито ширити трябваше да се стягат от друго лице; над корсета идваше каш-корсетът или жилетката и едва тогава тя навличаше роклята си и блузата. Чорапите се крепеха от красиви жартиери от ластик украсени с фльонги и цветя; синчец или диви миниатюрни розички.
Какво мъчение е било за влюбения да чака едно толкова сложно събличане и оправяне на косите, за да може да стигне до сюблимния момент! Благодарение на сложното и мъчно обличане, по него време по-често и по-лесно ставаха констатациите при изневяра.
45
Шиньон — женска прическа със събрани на тила коси, често с чужда коса, от фр. chignon „тил, кок“.
46
Понже — копринен плат от Китай или Индия, обикновено небоядисан, в естествения бледо кафяв цвят на коприната, от фр. ponge < англ. pongee < от кит. pen-chi „от собствения стан“.