Днес е друго. Днес ние не се задоволяваме да съзрем глезена на женския крак, защото гледаме хубавите крака дори над коленете. Днешното женско облекло не е сложно. То се лесно съблича и още по-лесно облича. Главата и косите тоже заемат много лесно прилична форма. С едно разтърсване на главата всички ондулации на майсторски подстриганата от артиста-коафьор коса заемат мястото си и не остава никаква следа от разчорлените при любовния екстаз коси, а захвърлените върху стола копринени кюлоти могат да послужат в миг за пошетка48 на кавалера. Констатация ли? Глупост!
Тогава дамите носеха обезателно слънцебран, обкичен с множество тантели, фльонги, с висока владишка дръжка и неизбежната чанта.
Зимно време жените носеха къси жакетчета, които свършваха над коленете често с астраганена яка. Кожените палта още не бяха на мода. Ако и скъпа, кожата служеше само за вътрешна подплата и най-много можеше да се слага на яката около врата или долницата на ръкавите като маншетка. По-заможните имаха в къщи „бонжури“ от червен или зелен копринен плюш, подплатен със скъпи, които тогава не бяха скъпи, кожи, като яката и отворът на бонжура беше непременно от червена лисица. С тая дреха не се излизаше из града, тя служеше за в къщи или за отскачане до някоя близка съседка.
Но ето че се появи ротонът. Това е първата дълга дреха, употребена от нашата елегантна, от нея се появи и заразата за скъпи кожи. Ротонът беше сукнена, а понякога и кадифена дреха без ръкави. Тя се намяташе върху раменете, на които прилягаше добре. Във вътрешността й имаше две малки джебчета, в които елегантната слагаше ръчичката си и притискаше двата пеша, за да ги затвори. Копчета нямаше. Дължината на ротона стигаше до глезените. Цялата дреха беше подплатена със скъпа бяла кожа, а около врата — яка от скунгс или лисица.
Едновременно с ротона се появиха кожените яки, кожени наметала, кожени пелерини и полека-лека кожата завладя жената или жената завладя кожата. Кожата престана да служи за топла вътрешна подплата, а почна да служи за показ на богатство и възможност — така се родиха първите кожени палта. Надпреварването, коя да покаже по-скъпа кожа, започна, откриха се специални магазини, в които се заговори за сребърни или сини лисици, за скунгс, за петигри, хермелин, мартр, зебелин, топ и много други имена на диви животни, та дори едно време голяма мода беше маймунската грива. Купуването на тия кожи разори доста мъже, а други закара в затвора. Най-много обаче пострада бедният питомен заяк. Опитни майстори купуваха в грамадни количества заешки кожи, които преработени, пребоядисани се превръщаха в хермелин, в лисици, в кастор и в какви ли не други скъпи кожи. С тях се задоволяваха някои амбициозни елегантни, които не можеха да си платят истинските.
Зимно време се носеше и маншонът. Маншонът, в който дамата криеше ръцете си и ги предпазваше от студа, служеше й също вместо чанта. В маншона дамата държеше носната си кърпичка, портмонето си, визитните си картички и често току-що полученото напарфюмирано писмо от някой обожател. Маншоните бяха разновидни: големи, малки, кръгли, плоски, четвъртити, и от разни кожи, а понякога от плюш. На единия ъгъл на маншона имаше букет от изкуствени цветя, прикрепени с топлийка. Маншонът помагаше на дамата в нейните грациозни пози, било като го повдигаше с двете си ръце, за да си стопли нослето, било отпуснат надолу само с една ръка. Ние мъжете обичахме много да погалим маншона, когато не можехме да си стоплим ръцете съвместно с притежателката му.
През пролетта елегантната обичаше да носи лека два или три етажна пелерина, направена изключително от панделки и тантели с високо дигната яка, вързана с голямо фльонго от широка панделка, до самите й уста, което й пречеше даже при говоренето, но тя стоически търпеше това неудобство заради хубостта. Често от яката на пелерината се спущаха две панделки, които достигаха до коленете и завършваха с по един букет изкуствени виолетки.
През лятото жените носеха около врата си едно леко боа, бяло или цветно. Боа — то беше от малки перца, гъсто съшити, дебелината му често надминаваше 12–14 сантиметра в диаметър. Дължината му достигаше до два метра.
Не можеше да се откаже, че тогавашната елегантна беше истинска кукличка, покрита с тантели, панделки, цветя и тюлове. Неудобно, сложно, непрактично облекло, но приятно за гледане.
Добре, че тогава се носеха дългите рокли, които прикриваха краката. Обути във вълнени или памучни чорапи, тия крака щяха да бъдат в голям дисонанс с инак така нежната фигура на жената. Но щом като излезе на пазара коприненият чорап, жената скъси роклята си и ни показа краката си.
48
Пошетка — от фр. pochette „кърпичка фантазе“ — тук означава малка декоративна кърпичка, често с дантели, която се поставя в джоба на сакото.