Да кажем по няколко думи и за някои от тогавашните курорти.
Казах вече, че София свършваше при Руския паметник, Александровската болница и Пионерните казарми, които се построиха по-късно, към 1896 година. От пионерните казарми до бирената фабрика Павлово нямаше никаква постройка: отляво и отдясно на шосето имаше само ливади. Преди да доближите Павлово, в дясно ще видите тъй наречения топъл гьол, в който лежаха биволи и биволици. Почвата беше мочурлива и едва можехме да доближим до гьола. Към 1898 г. се заговори, че някакъв си болен от ревматизъм се потапял в тоя гьол и че почувствувал облекчение. Други болни опитаха това лечебно средство и останаха доволни. Все пак имаше и хора, които считаха работата за скроена от заинтересовани, които искат да повдигнат цените на ливадите около гьола. По-късно обаче санитарната дирекция се заинтересува и след много проучвания и експертизи обяви тази вода и калта до нея за лечебни. Дълги години се изминаха, докато там се построиха бани. Около тях изникна голямо селище, което се нарече Овчата купел.
След бирената фабрика Павлово, за която говоря на друго място в тия си бележки, на ъгъла на шосето за Горна Баня имаше малко бюфетче. От другата страна на реката беше Баталовата воденица, отсетне превърната в мукавена фабрика. След воденицата пак ливади, няколко бостана и се стигаше до селото Княжево.
Княжево се е наричало Клисура. В него е притежавал имоти много почитаният от местното население турчин Бали Ефенди. Бали Ефенди е бил много благодетелен и добър към българите. Той е принадлежал към сектата на миролюбивите (юруците). Починал в Княжево, и е погребан близо до сегашната църква. В негова чест селото се е наричало Бали Ефенди. След освобождението на България и в чест на първия български княз Александър Батемберг, селото е било прекръстено Княжево.
От петдесет години насам селото се е много малко благоустроило, да не кажа, че то никак не се е благоустроило. И днес Княжево е такова, каквото си беше преди петдесет и шестдесет години. Банята, ако и ежегодно да лекува хиляди нервно болни, все си е още същата стара турска баня, която отвън изглежда на някаква барака, а вътре й липсва и най-малкият комфорт. С изключение на общината и читалището и още на две-три гевгирени незначителни къщурки, в Княжево няма нищо ново. Схлупени малки къщички от двете страни на шосето, много бакалници, касапници, шекерджийници по цялото протежение на Владайското шосе, една вадичка, която влачи боклуците успоредно с тротоара, това е то Княжевото от преди петдесет години, такова е и днес. Аз съжалявам, че няма какво да разкривам на читателя за това почти столично предградие от старата епоха. И днес то е същото. По него време беше малко по-чисто и по-оживено благодарение на възпитаниците на Школата за запасни офицери.
В началото на селото беше Спиртната фабрика, която днес, изпокъртена, изглежда на някаква старина, ако и да е превърната в текстилна фабрика. По-горе от банята беше мелницата на 150-килограмовия Димитър Шишков, стопанин и на трамвая София-Княжево, а още по-горе преди Александровския мост, гдето доскоро беше салашът52 „Земен Рай“, имаше малка бирария и склад на бира със съдържател някакъв чужденец. Чисти масички, студена бира, хубави закуски, една доста широка вада, която минаваше пред бирарията и се вливаше в княжевската река. Ето един декор, който привличаше софиянци. Всеки следобед пред бирарията имаше дълга опашка от файтони, които са довели софиянци тук на разхлада.
Горна Баня до освобождението на родината ни се наричаше Юкара Баня. Това село се намира северно от Княжево по първите височини на Люлин планина.
За това селище старите разказват следния анекдот: Софийският паша бил по тия места на лов. Кучето му (хрътка) било болно, но, след като се окъпало в горещия извор, оздравяло. Тогава, пашата, заинтригуван, освободил мнозина затворници, които пратил тук да покрият извора с каменен свод. След това пък го обградили със зид и така била построена първата баня, която със своите допълнителни пристройки съществуваше до преди двадесет и пет години. Безспорно Горнобанската минерална вода е една от най-лековитите и най-приятни води в България. Нейната лековитост привличаше от стари времена болни да се лекуват. Банята беше стар турски модел с два басейна: малък и голям. През деня тя алтернативно ставаше ту женска ту мъжка. Ред години се експлоатираше от наемателя Асадур Баняджията, българин от арменски произход. Асадур имаше двама сина, единият от които Агоп Асадуров е още жив и днес минава за добър хоров певец. Сменяването на банята от мъжка на женска се известяваше чрез един голям звънец, който по-малкият син на Асадур биеше, разхождайки се из селото. Вън от банята имаше дълго и дълбоко корито с три чучура, от които течеше гореща вода. Тук селянки и гражданки идваха да се перат, а понякога гледате, че са заголили някое дете и набързо го изкъпват на тия чучури. Селото не беше голямо и бързо се обхождаше. Сто и петдесет селски къщурки около църквата и пътя, който слизаше към гарата. Единствената механа беше срещу банята и се държеше от бай Цветан Вучков, дългогодишен кмет на селото и удостоен при един режим с депутатско кресло.