— Медичите биха позеленели от завист — рече той, като се наведе, за да целуне ръка на булката. Анджелина му се усмихна сърдечно, ала не пророни и дума.
— Отсега нататък ще се виждаме по-често — заяви Паоло, преди да отминат нататък. — Анджелина умира за изкуство, дори смята да направи своя колекция.
Малко преди слънцето да се покаже, когато предстоеше да сервират закуска, синьор и синьора Кастели се приготвиха да отпътуват. Хиляда ръце се вдигнаха да им помахат за добър път. Паоло седеше зад волана на най-новото си ферари — не особено подходящ избор с оглед удобството на булката. На летището Паоло се отправи към пистата за частни самолети и спря в непосредствена близост до лиърджета, който очакваше своите двама пътници. Младоженците зарязаха ферарито, качиха се по стълбата и прекрачиха в самолета на татко. Щом затегнаха предпазните колани, отлетяха за Акапулко, първата спирка от сватбеното пътешествие.
Паоло не удържа на думата си и когато новобрачната двойка се завърна от своя меден месец, той не даде знак, че иска да поднови познанството си с Джан Лоренцо. И все пак галеристът успяваше всекидневно да следи подвизите на младото семейство по светските колонки на националните вестници.
След година научи, че се местят във Венеция. Бяха си купили вила, достойна за кориците на бляскавите списания. Джан Лоренцо си каза, че е малко вероятно някога отново да срещне своя бивш съученик.
Когато реши да се оттегли, Антонио Веничи на драго сърце повери семейния бизнес на сина си. Вече собственик на галерията, Джан Лоренцо прекарваше половината си време в пътувания из Европа, за да открива безценни шедьоври, пред които колекционерите изпадаха в захлас и не дръзваха да се пазарят от страх да не обидят посредника.
Поредното пътуване го изпрати във Венеция, за да види една творба на Каналето, притежание на графиня Ди Палма. Приключила третия си развод и позагубила от красотата си, която би й гарантирала скорошен четвърти брак, дамата бе решила, че ще се наложи да се прости с едно от своите съкровища. Графинята имаше едно-единствено изискване: никой да не научи за временното й финансово затруднение. Всички видни търговци на произведения на изкуството в Италия знаеха за нейните трупащи се дългове и обсаждащите я кредитори. Джан Лоренцо беше благодарен на съдбата, че графинята е избрала именно него за свой довереник.
Той подробно се запозна с немалката колекция на графинята и заключи, че тя умее да подбира не само богати мъже за съпрузи. Когато се споразумяха за цената на картината на Каналето, той изрази надежда, че това може да се окаже началото на дълго и ползотворно сътрудничество.
— Да започнем с вечеря в „Бара на Хари“, скъпи — предложи графинята, щом получи чека.
Джан Лоренцо се колебаеше между еспресо и афогато, когато в заведението влязоха Паоло и Анджелина. Всички присъстващи ги огледаха, докато метрдотелът ги настаняваше.
— Ето кой има достатъчно пари да купи цялата ми колекция — прошепна графинята.
— Без съмнение — съгласи се Джан Лоренцо, — но за жалост Паоло колекционира само рядко срещани коли.
— И рядко срещани жени — вметна графинята.
— Не съм наясно какво точно колекционира Анджелина.
— По няколко килограма отгоре всяка година — предположи графинята. — Веднъж гостува в дома на втория ми съпруг и буквално всичко погълна. Когато си тръгна, бяха ни останали само бисквити и чешмяна вода.
— В такъв случай тази вечер можем да получим компенсация — заяви Джан Лоренцо. — Доколкото знам, един от специалитетите тук е забальоне.
Графинята не прояви интерес към десерта. Направи се, че не е доловила намека, и продължи мисълта си:
— Можеш ли да си представиш какви ги вършат тия двамата в леглото?
Джан Лоренцо остана изненадан, че графинята изрече въпроса, който и сам си бе задавал, но никога на глас. Притесни се още повече, когато тя продължи — а сега вече говореше неща, които изобщо не беше и помислял.
— Смяташ ли, че той се качва отгоре й? — Джан Лоренцо остави въпроса без коментар. — Би било истински подвиг, ала в противен случай тя би го задушила.
Джан Лоренцо нямаше желание да си представи картината, затова отново направи опит да смени темата:
— На времето бяхме съученици, още тогава беше невероятен атлет.