— Значи ли това, че съм милионер? — поиска да знае Крис.
— Нищо такова не означава — промърмори Сю. — В момента кредитната ни сметка възлиза само на десет хиляди. Ти си нещо като десетхилядник.
Председателят на борда се разсмя весело и предложи на колегите си да пият в чест на Крис и Сю Хаскинс.
— Моите информатори ми подшушнаха, Крис — добави той, — че има голяма вероятност ти да си следващият председател на местния Ротариански клуб.
— Всичко е възможно — отбеляза Крис и остави чашата си. — Едва ли ще се случи обаче, преди Сю да заеме полагащото й се място в комитета на Съюза на майките. Няма да се изненадам, ако след време стане председател на Националния клуб — додаде той с известна гордост.
— Каква ще бъде следващата ти стъпка? — попита председателят.
— Едномесечна почивка в Португалия — без никакво колебание заяви Крис. — Пет години трябваше да се задоволяваме с морето на Клийторп и с по чиния пържена риба и пържени картофи на обяд, мисля, че го заслужихме.
Събитието щеше да бъде друг подходящ завършек на нашата история, ако администрацията не беше се намесила за пореден път. Сега това се случи под формата на официално писмо от финансовия директор на пощите до господин и госпожа Хаскинс, което ги чакаше на изтривалката вкъщи след завръщането им от Албуфейра.
Пощенска служба на Великобритания Олд Стрийт 148, Лондон
Уважаеми господине и госпожо Хаскинс,
Пощенската служба е в процедура на преоценка на активите си и ще направи известни промени в статута на част от по-старите си учреждения.
С настоящето писмо с неудоволствие ви съобщаваме, че в бъдеще няма да имаме нужда от две пощенски станции категория А в Клийторп. Взето беше решение станцията на Хай Стрийт да запази категорията си, докато категорията на клона на „Виктория Кресънт“ ще бъде променена на Б. За да можете да предприемете необходимите промени, този статут ще бъде въведен от Нова година.
Очакваме с нетърпение да продължим отношенията си с вас.
Искрено ваш,
финансов директор
— Това ли е, което си мисля? — попита Сю, след като прочете писмото за втори път.
— С две думи, скъпа моя — отговори Крис, — не можем да се надяваме да си върнем първоначалната инвестиция от двеста и петдесет хиляди, дори да работим до края на дните си.
— В такъв случай не е ли добре да продадем бизнеса?
— Но кой ще иска да го купи на тази цена, особено когато разберат, че категорията е свалена?
— Нали човекът от „Британия“ твърдеше, че щом сме платили дълга си, пощенският клон вече струва един милион.
— Само при условие че оборотът е петстотин хиляди и печалбата възлиза на гарантирани осемдесет хиляди на година — обясни Крис.
— Ще трябва да потърсим съвет от юрист.
С голяма неохота Крис се съгласи. Дълбоко се съмняваше, че нещо ще излезе от това. Адвокатът им обясни, че законът не е на тяхна страна и не ги съветва да съдят управлението на пощите, тъй като не може да им гарантира положителен изход.
— Може и да спечелите морална победа — допълни юристът, — но това едва ли ще помогне на банковия ви баланс.
Въпреки това Крис и Сю решиха да обявят пощенския клон за продан, за да разберат дали някой ще прояви някакъв интерес. За пореден път преценката на Крис се оказа вярна. Явиха се само три двойки съпрузи, но никой не се върна повторно, когато разбраха, че категорията вече не е А.
— Обзалагам се, че когато прибираха нашите пари, ония чиновници в централата знаеха чудесно, че предстоят промени в статута, но предпочетоха да не ни съобщят предварително.
— Може и да си права, но бъди сигурна в едно — въздъхна Крис, — не е имало нищо черно на бяло, така че никога няма да успеем да го докажем.
— Нито пък ни трябва.
— Какво искаш да кажеш?
— Колко ни задигнаха? — попита Сю.
— Ако имаш предвид първоначалната ни инвестиция…
— Говоря за спестяванията ни. Всяко пени, които спечелихме за трийсет години труд, да не говорим за пенсиите ни.
Крис се замисли и вдигна лице нагоре, очевидно пресмяташе…
— Като изключим печалбата, на която можехме да се надяваме, когато си върнем инвестицията…
— Именно, какво точно ни откраднаха — повтори Сю.