— Наистина ли?
Хари кимна.
Бьорген започна да кърши ръце.
— Ама аз… изпих хапчетата само защото бях ужасно изплашен. Нали се приемат точно с такава цел?
— Къде отиде той?
— Не ми каза.
— Взе ли пари от вас?
— Само някакви дребни. После офейка. А аз… останах сам и така се разтреперих, че… — ридание прекъсна словоизлиянието му и той се сви под завивката: — И сега се страхувам.
Хари го погледна.
— Ако искате, тази нощ може да спите в участъка.
— Не, предпочитам да остана тук — изхленчи Бьорген.
— Добре. Утре сутринта при вас ще се отбие наш колега за разпит.
— Почакайте! Ако го заловите…
— Да?
— Обещанието за наградата е още в сила, нали?
Успя да запали по-силен огън. Пламъците проблясваха в триъгълното парче стъкло, което отчупи от строшения прозорец на бараката. Донесе още дърва и усети как тялото му бавно започва да се стопля. През нощта студът щеше да стегне още по-безжалостно, но пък нали оцеля. Превърза окървавените си пръсти с ивици плат от ризата — отцепи ги с парчето стъкло. Челюстите на животното се затвориха около китката му. Съответно и около пистолета.
Върху стената на контейнера трепкаше сянката на черен мецнер, който се люлееше между тавана и пода с отворена паст и изпънато тяло, застинало в последния си опит за атака. Задните му крака бяха завързани със стоманена тел, подаваща се от дупка в нагънатите железни плочи на тавана. Кръвта от устата и раната зад ухото му, откъдето излезе куршумът, капеше на равни промеждутъци върху пода. Никога няма да разбере дали пръстът му или зъбите на кучето натиснаха спусъка, но изстрелът сякаш още отекваше между железните стени на бараката. Седмият, откакто пристигна в този прокълнат град. В пълнителя остана само един куршум.
И той щеше да му бъде достатъчен да изпълни мисията си, но как да намери Юн Карлсен? Трябваше му човек, който да го упъти в правилната посока. Сети се за полицая. За Хари Хуле. Вероятно не представлява голяма трудност да откриеш човек с толкова необичайно име.
Трета част
Разпятие
Двайсета глава
Светлинното табло пред офис сградата „Вика Атриум“ показваше осемнайсет градуса под нулата и около двайсет и един часа, когато Хари и Халвуршен се качиха в стъкления асансьор. Двамата наблюдаваха как фонтанът с тропически растения се смалява все повече под краката им.
Халвуршен се колебаеше дали да се обади.
— Стъклените асансьори не ме притесняват — отговори му Хари. — Нямам страх от високо.
— Добре.
— Искам ти да ги въведеш и да им зададеш въпросите. После постепенно ще се намеся и аз. Ясно?
Халвуршен кимна.
Веднага щом се качиха в колата след посещението при Туре Бьорген, звънна Гюнар Хаген и ги помоли да се отбият във „Вика Атриум“, където Алберт и Мадс Гилстрюп, баща и син, ги очакват, за да дадат показанията си. Хари обърна внимание на Хаген, че в следствието не е обичайна практика свидетелите да викат полицаите при себе си и че е възложил задачата на Скаре.
— Алберт е стар познат на началника на криминалната полиция — обясни Хаген. — Току-що ми се обади да ми съобщи, че двамата Гилстрюп са съгласни да дадат показания само пред ръководителя на следствието. За наш късмет ще говорят в отсъствието на адвоката си.
— Ами тогава…
— Чудесно, оценявам жеста.
Този път всичко приключи без даване на строги заповеди.
Пред асансьора ги чакаше дребен мъж в син блейзър.
— Алберт Гилстрюп — представи се той, като разтвори едва забележимо тънките си устни.
Стисна здраво ръката на Хари. Гилстрюп имаше посивяла коса и набраздено, загрубяло лице, но младежките му очи следяха зорко всяко движение на Хари. Заведе посетителите пред врата с табела „Акционерно дружество «Гилстрюп»“.
— Искам да ви предупредя, че синът ми преживява много тежко случилото се — обърна се Алберт Гилстрюп към полицаите. — Трупът се намираше в потресаващо състояние, а и за съжаление Мадс е много чувствителен по природа.
От начина на изразяване на Алберт Гилстрюп Хари заключи, че бащата на Мадс или е изключително прагматичен човек и осъзнава невъзможността за мъртвите да се направи каквото и да било, или снаха му просто не е успяла да си осигури място в сърцето му.
В малката, но луксозно обзаведена рецепция имаше картини с мотиви от епохата на норвежкия национален романтизъм, каквито Хари бе виждал на много места. Мъж с котка на двора. Замъкът „Сория Мория“46. За разлика от друг път обаче на Хари не му се сториха да са репродукции.
46
Замъкът от едноименната норвежка народна приказка, записана от Петер Кристен Амбьорнсен и Йорген Му. — Б.пр.