— Това няма да ти помогне, Астри — той сложи ръка върху рамото ѝ. — Ще ти повикам такси.
Отблъсна ръката му с изненадващо силен удар. Гласът ѝ стана пронизителен:
— Такси ли? Не искам да се прибирам вкъщи, проклет импотентен женкар такъв!
Обърна му гръб и започна да се влачи надолу по стълбите.
— Астри…
— Остави ме намира! Върви да чукаш другата си курва.
Хари изчака Астри да се изгуби от погледа му. Чу я как се сражава с портата, скърцането на пантите, а накрая настъпи пълна тишина.
Обърна се. В коридора Мартине бавно закопчаваше палтото си.
— Аз… — подхвана той.
— Късно е — усмихна се тя. — Май ще се окаже, че все пак съм изморена.
В три през нощта Хари продължаваше да седи във фатерщула. Том Уейтс пееше тихо за Алис, докато меките палки шумоляха по кожата на барабана.
It’s dreamy weather we’re on. You wave your crooked wand along an icy pond.47
Мислите го нападаха, а той беше неспособен да се защити. Всички кръчми са затворени. Не си напълни плоската бутилка, след като я изля в пастта на кучето в депото за контейнери. Ще се обади обаче на Йойстайн. Йойстайн кара такси почти всяка нощ с неизменната половин бутилка джин под седалката.
„Това няма да ти помогне.“
Освен ако не вярва в привидения, разбира се. А Хари май вярваше в призраците, обградили стола му, които го гледаха с тъмните си празни очни кухини. И Биргита, която излезе от морето, все още с котвата на шията, му се струваше истинска; и усмихнатата Елен със забита в главата бейзболна бухалка; и Вили, увиснал върху сушилника като фигура на древен кораб; и жената във водното легло, чиито очи се взират в синята гума; и Том, дошъл да си вземе часовника, размахвайки окървавения остатък от ръката си.
Алкохолът не можеше да го спаси. Само му осигуряваше временно облекчение. А в момента Хари беше готов да плати висока цена, за да се отърве поне за малко от кошмарите си.
Вдигна слушалката и набра номер. След втория сигнал се чу глас.
— Как е при вас, Халвуршен?
— Студено. Юн и Теа заспаха. Седя във всекидневната и наблюдавам улицата. Ще подремна утре.
— Мм.
— Ще се наложи да се отбием в апартамента на Теа за инсулин. Болна е от диабет.
— Добре, но вземете и Юн. Не го оставяйте сам.
— Ще повикам някой колега да стои при него.
— Не! — рязко отсече Хари. — Засега нямам намерение да посвещавам външни хора в плана.
— Добре.
Хари въздъхна:
— Слушай, знам, че не ти влиза в задълженията да работиш като бавачка. Как да ти се реванширам?
Халвуршен поиска свободна вечер преди Коледа — обещал на Беате я заведе на ресторант да хапнат лютефиск — сушена треска, накисната в разтвор на сода каустик.
— Бедничката, досега не е опитвала от това ястие.
— Смятай го за уредено — обеща Хари.
— Благодаря.
— И, Халвуршен?
— Да?
— Ти си истинско… — Хари си пое дъх — … супер си.
— Благодаря ти, шефе.
Хари затвори. Уейтс пееше как кънките върху заледеното езеро нашепват името на Алис.
Двайсет и първа глава
Седнал върху парче от кашон на тротоара край парка „Софиенберг“, той трепереше от студ. Сутрешното оживление по улиците започна. Минувачите го подминаваха с трескави крачки. Няколко души все пак пуснаха в картонената му чаша няколко крони. Наближаваше Коледа. Дробовете го боляха, защото цяла нощ диша цигарен дим. Вдигна очи да огледа улица „Гьотеборг“.
В момента нямаше какво друго да направи.
Сети се за Дунава, който тече покрай Вуковар, търпеливо и неудържимо. Такъв трябва да е и той. Да се въоръжи с търпение, докато пристигне танкът; докато драконът подаде глава от бърлогата. Докато Юн Карлсен се прибере. Пред него спря човек. Вгледа се в коленете му.
Вдигна глава. Мъж е риж мустак и картонена чаша в ръка. Мустакът изръмжа нещо.
— Excuse, те?48
Мъжът отговори нещо на норвежки. Нещо за запазена територия.
Усети пистолета в джоба си. Останал му бе само един куршум. Извади голямото назъбено парче стъкло от другия си джоб. Просякът го изгледа злобно, но се отдалечи.
Насилваше се да прогони мисълта, че Юн Карлсен няма да дойде. Ще дойде, разбира се, как иначе. А докато го чака, ще чака, както тече Дунавът. Търпеливо и неудържимо.
— Влезте — покани ги пълната блага жена, обитаваща със семейството си апартамент на Армията на спасението на улица „Якоб Ол“.
Жената произнасяше звука „н“ с върха на езика, долепен до небцето, особеност, типична за хората, усвоили езика в зряла възраст.
47
It’s dreamy weather we’re on. You wave your crooked wand along an icy pond. (англ.) — Навън ни посреща време за мечти. Ти размахваш огънатата пръчка по заледеното езеро. — Б.пр.