— Не — отвърна София.
— Баща ти ли те предупреди да мълчиш, София? Виждам, че нещо те мъчи.
— Какво виждаш?
— Че някой те е наранил.
— Лъжеш.
— Откъде е тази синина на челото ти?
— Ударих се в една врата.
— Сега ти ме лъжеш.
— Преструваш се на умна, ама нищо не знаеш — изсумтя презрително София. — Ти си застаряваща полицайка, която вече трябва да гледа деца. Нали те видях как се радваш на бебето.
Гневът не се бе изпарил, но гласът на девойката стана дрезгав. Хари ѝ даваше още едно, максимум две изречения, преди да се разплаче.
— Довери ни се, София — въздъхна Беате. — Трябва да ни помогнеш. Опитваме се да спрем убиец.
— Вината не е моя.
Риданието я задави и Хари установи, че прогнозата му се е оказала вярва: само едно изречение. От очите ѝ рукна порой от сълзи. София се наведе и завесата отново се спусна.
Беате сложи ръка върху рамото ѝ, но девойката я отблъсна.
— Вървете си! — извика тя.
— София, знаеш ли, че през есента Роберт е ходил в Загреб? — попита Хари.
Тя вдигна глава. Под размазания грим личеше силно изумление.
— Значи не ти е казал? — продължи Хари. — А да ти е споделял, че е влюбен в момиче на име Теа Нилсен?
— Не — прошепна задавено тя. — И какво, ако е бил влюбен?
Хари се опитваше да отгатне по изражението ѝ дали новината ѝ е направила впечатление, но течащите реки от чернилка му пречеха.
— Ходила си в магазина на „Фретекс“ да търсиш Роберт. По какъв въпрос?
— Исках да ми даде цигара назаем! — извика разгневено София. — Махайте се оттук!
Хари и Беате се спогледаха и станаха.
— Моля те да поразмислиш — обърна се Беате към девойката. — Това е номерът ми.
И сложи визитката си върху масата.
Майката ги чакаше в коридора.
— За съжаление София се разстрои много — сподели Беате. — Най-добре поговорете с нея.
Излязоха на улица „Якоб Ол“ и тръгнаха към „Сум“, където бяха паркирали колата.
— Oprostite!
Обърнаха се. Гласът долетя от сенчестия двор, където блещукаха две цигари. Угарките полетяха към земята и на светло излязоха двама мъже. Тръгнаха към Хари и Беате. Бащата на София и чичо Йосип.
— Хотел „Интернационал“, а? — попита бащата.
Хари кимна.
Бащата погледна недоверчиво Беате с крайчеца на окото си.
— Ще отида да докарам колата — веднага предложи тя и се отдалечи.
Хари не спираше да се удивлява как млада жена като Беате, прекарала почти целия си досегашен живот насаме с видеозаписи и веществени доказателства от местопрестъпления, е развила завидна социална интелигентност, с която го превъзхожда.
— Първите години… работех като… нали се сещаш… носач. Но гърбът… проблеми — заобяснява бащата на развален норвежки. — Във Вуковар бях електроинженер, разбираш ли? Преди войната. Тук не работя нищо.
Хари кимна. Чакаше търпеливо мъжът да продължи разказа си.
Чичо Йосип каза нещо.
— Да, да — промърмори бащата и се обърна към Хари. — Когато югославската армия тръгна да превзема Вуковар през 1991-а, нали? Тогава едно момче взриви дванайсет сръбски танка с… landmines49, нали? — очакваше потвърждение той, че Хари го разбира. — Нарекохме го mali spasitelj.
— Mali spasitelj — повтори с благоговение чичо Йосип.
— Малкия спасител — обясни бащата. — Това беше неговото… името, дето го казваха по уоки-токито.
— Кодовото му име?
— Да. След капитулацията на Вуковар сърбите се опитаха да го намерят. Но не успяха. Според някои бил мъртъв. Според други изобщо не… съществувал. Ясно?
— Какво общо има това с хотел „Интернационал“?
— След войната жителите на Вуковар нямаха къщи. Всичко стана на камънак. Някои избягаха тук, в Норвегия, други — в Загреб. Президентът Туджман…
— Туджман — повтори чичото и вдигна очи към небето.
— … и хората му ги подслониха в стар голям хотел, където да ги виждат. Да ги наблюдават, ясно? Даваха им супа, но не и работа. Туджман не обичаше хора от Славония. Много пролята сръбска кръв. Изведнъж сръбските войници, нахлули във Вуковар, започнаха да измират един по един. Появиха се слухове, че mali spasitelj се е върнал.
— Mali spasitelj — засмя се чичо Йосип.
— Говореше се, че хърватите могат да потърсят помощ в хотел „Интернационал“.
— Каква помощ?
— Знам ли — вдигна рамене бащата. — Слухове.
— Аха. Кой друг е чувал за този… спасител и за хотел „Интернационал“?
Бащата не разбра въпроса и Хари уточни: