Двайсет и втора глава
В следобедния сумрак Главното полицейско управление светеше като коледна елха. Вътре, в стая за разпит номер две, Юн Карлсен седеше с глава, заровена в ръцете си. Срещу него, от другата страна на малката кръгла маса в тясното помещение, се бе разположила полицай Турил Ли. Между тях бяха поставени два микрофона и разпечатка от първите свидетелски показания. Юн видя през прозореца Теа, която чакаше реда си в съседната стая.
— Значи той ви нападна? — попита полицайката, докато преглеждаше показанията му.
— Мъж със синьо яке се втурна към нас с пистолет в ръка, да.
— А после?
— Всичко стана за секунди. Изплаших се до смърт и имам само откъслечни спомени. Сигурно заради мозъчното сътресение, което наскоро претърпях.
— Разбирам — увери го Турил Ли, но лицето ѝ казваше тъкмо обратното.
Тя погледна червената светлина на диктофона — знак, че устройството продължава да записва.
— А Халвуршен се е втурнал към колата?
— Да, пистолетът му остана вътре. Сложи го върху средната конзола, преди да тръгнем от „Йостгор“.
— А вие какво направихте?
— Паникьосах се. Първо ми хрумна да се скрия в колата, но после се отказах и хукнах към портата на сградата.
— И непознатият е стрелял по вас?
— Чух пукот от изстрел.
— Продължете.
— Влязох в двора и погледнах какво става навън. Мъжът се бе нахвърлил върху Халвуршен.
— Халвуршен не успя да се качи в колата, така ли?
— Точно така. Още преди това ми се оплака, че често се случвало вратата да заяжда заради студа.
— И мъжът нападна Халвуршен с нож, а не с пистолет?
— Така ми се стори, но все пак гледах отстрани. Изненада Халвуршен в гръб и го прободе няколко пъти.
— Колко пъти?
— Четири или пет. Не съм сигурен…
— После?
— Слязох в мазето и се обадих в полицията.
— Но убиецът не ви последва?
— Нямам представа. Заключих входната врата след себе си.
— Можел е да строши стъклото. Та той е пронизал с ножа си полицай, едва ли би се поколебал.
— Да, права сте. Не знам защо не го е направил.
Турил Ли се втренчи в разпечатката.
— До Халвуршен намерихме следи от повръщано. Предполагаме, че е от извършителя. Можете ли да го потвърдите?
Юн поклати отрицателно глава.
— Докато чаках да дойдете, стоях в мазето. Сигурно трябваше да се притека на помощ, но… аз…
— Да?
— Изплаших се.
— Постъпили сте правилно — лицето ѝ отново изразяваше точно обратното.
— Какво казаха лекарите? Той… ще…
— Намира се в кома. Чакат състоянието му да се подобри. Но не знаят дали ще оцелее. Да продължим с показанията ви.
— Цялата тази история ми прилича на нескончаем кошмар — прошепна Юн. — И няма изгледи да свърши.
— За пореден път ви повтарям: говорете на микрофона — беззвучно отбеляза Турил Ли.
Застанал на прозореца в хотелската си стая, Хари гледаше притъмнелия град. Изкривени, изпочупени телевизионни антени правеха причудливи знаци и жестове към кафяво-жълтото небе. Меките тъмни килими и завеси приглушаваха звука от шведския телевизионен канал. Макс фон Сюдов играеше ролята на Кнут Хамсун. Вратата към минибара беше отворена. Върху ниската масичка лежеше хотелската брошура. От първата ѝ страница гледаше Йосип Йелачич53 от снимка на статуята му на едноименния площад, а върху брошурата се мъдреха четири минибутилчици с „Джони Уокър“, „Смирноф“, „Йегермайстер“ и „Гордънс“ и две бутилки с бира „Ozujsko“. И шестте бяха запечатани. Засега. Преди час Скаре му се обади да съобщи какво се е случило на „Гьотеборг“.
Хари искаше да проведе следващия си разговор в трезво състояние.
Беате отговори на четвъртото прозвъняване.
— Жив е — осведоми го тя, преди Хари да е попитал. — Включиха го на командно дишане. В кома е.
— Какво казват лекарите?
— Не обещават нищо, Хари. Едва не е загинал на място, защото Станкич явно се е опитал да пререже сънната му артерия, но Халвуршен се е предпазил с ръка. Върху опакото на дланта му има дълбока порезна рана, а от двете страни на врата — кръвоизливи от няколко по-малки артерии. После Станкич го е пробол неколкократно точно над сърдечната област. Според лекарите е възможно да е засегнал горната част на сърцето.
53
Йосип Йелачич (1801-1859) — хърватски бан, известен с борбата си за обединяване на хърватските територии. — Б.пр.