Като се изключи едва доловимото треперене на гласа ѝ, Беате все едно докладваше за някоя от жертвите, с които се сблъскваха ежедневно. Хари я разбираше: Беате бе принудена да гледа на нещастието като на част от работата си, защото иначе щеше да рухне. В последвалото мълчание прогърмя разтрепераният от гняв глас на Макс фон Сюдов. Хари обмисляше как да успокои колежката си. Не му хрумна нищо и затова заговори отново по работа:
— Току-що говорих с Турил Ли. Предаде ми свидетелските показания на Юн Карлсен. Ти разполагаш ли с нещо повече?
— Намерихме куршума в дясната част на фасадата. В момента момчетата от балистиката го проверяват, но аз не се съмнявам, че е изстрелян от същото оръжие като куршумите на площад „Егер“, в апартамента на Юн и пред приюта. Нападението е дело на Станкич.
— Откъде си толкова сигурна?
— Двойката влюбени, които ударили спирачки, щом видели Халвуршен, проснат на тротоара, казаха, че забелязали мъж с вид на просяк да пресича улицата точно пред тях. Девойката видяла в огледалото как въпросният тип паднал на тротоара малко по-нататък. Проверихме мястото. Колегата ми Бьорн Холм намери чуждестранна монета, заровена дълбоко в снега, все едно е стояла там няколко дни. Отначало Бьорн не се сети каква е монетата. Пишеше само „Република Хърватска“ и „пет куни“. Затова провери.
— Благодаря, вече се досещам за отговора. Явно е бил Станкич.
— За да сме сто процента сигурни, иззехме ДНК-проби от повръщаното върху леда. От Института по съдебна медицина ще ги сравнят с ДНК-пробите от косми в стаята му в приюта. Надявам се утре вече да имаме яснота по въпроса.
— Значи поне разполагаме с ДНК-следи.
— Да. Може би звучи странно, но локва със стомашно съдържание далеч не е идеалният източник на ДНК. Повърхностните клетки от лигавицата се разпръскват, когато обемът на повърнатото количество е голям. Освен това биологичен материал, стоял на открито…
— … е подложен на замърсяване от безброй други източници на ДНК. Всичко това ми е известно, но поне имаме някакви веществени следи. С какво се занимаваш в момента?
Беате въздъхна.
— Получих много странно текстово съобщение от Ветеринарния институт и смятам да се свържа с тях, за да разбера какво точно имат предвид.
— От Ветеринарния институт?
— Да, открихме няколко полусмлени парчета месо в повърнатото количество и ги изпратихме за ДНК-анализ с идеята колегите от Института да видят дали ще намерят съвпадение с пробите в архива, който Висшето земеделско училище в Ос използва, за да проследява какъв е произходът и кой е производителят на определен месен продукт. Така евентуално ще открием в кой ресторант се е хранил. Начинанието наистина е изстрел на посоки, но ако през последното денонощие Станкич си е намерил скривалище, едва ли се движи в широк периметър и има голяма вероятност да се храни на едно и също място.
— Да, звучи напълно логично. Какво ти съобщават в есемеса?
— Че най-вероятно става дума за месо от китайски ресторант. Много странно.
— Мм. Обади ми се, ако има нещо ново. И…
— Да?
Хари знаеше колко идиотско ще прозвучат думите му: Халвуршен е голям мъжкар, в днешно време медицината е много напреднала, всичко ще се оправи. Затова каза само:
— Нищо.
Беате затвори. Той се обърна до масата и бутилките. Онче, бонче, счупено пиронче… Падна се „Джони Уокър“. Хари хвана здраво миниатюрната бутилка с една ръка, а с другата отвъртя — или по-точно отпори — капачката. Чувстваше се като Гъливер. Заложник в чужда страна, където има само бутилки с пигмейски размери. Вдиша сладкия, добре познат мирис от тясното гърло. Съдържанието на „патрончето“ се изчерпваше с една глътка, но тялото му беше в готовност да посрещне отровното нападение. Изтръпна в очакване на неминуемия пристъп на силно гадене, но знаеше, че дори това няма да го спре. Изморих се да пиша, каза Кнут Хамсун във филма.
Пое си дъх като преди продължително гмуркане в морските дълбини.
Телефонът звънна. Хари се подвоуми. Апаратът млъкна след първото прозвъняване.
Сети се, че вероятно го търсят от рецепцията.
Остави бутилката върху нощното шкафче. Телефонът пак звънна. Вдигна слушалката.
— Mister Hansen?54
— Yes.55