— Sorry, Sir. The bar doesn’t open till three p.m. — отвърна рецепционистката. — Do you want to check out now?58
Кимна, докато търсеше самолетния си билет в якето, захвърлено в долната част на леглото.
— Sir?
— Yes — отвърна той и затвори.
Облегна се назад в леглото, за да продължи търсенето из джобовете на панталона си, но намери само една норвежка монета от двайсет крони. Неочаквано си спомни какво се случи с часовника му. Когато миналата нощ стана време да се разплати, не му стигнаха няколко куни и той остави норвежката монета върху купчината банкноти. Тръгна си, но още преди да излезе, чу зад гърба си гневен вик, усети силна болка в задната част на главата, в краката му издрънча монетата от двайсет крони и затанцува по пода. Хари се върна на бара. Барманът, макар и неохотно, склони да вземе часовника му вместо недостигащата сума.
Хари се сети, че джобовете на якето му са скъсани, и опипа подплатата. Извади оттам билета и провери кога излита самолетът. На вратата се почука. Веднъж. После втори път, по-силно.
Хари не си спомняше почти нищо от снощи след затварянето на бара и ако незнайният му посетител бе дошъл във връзка с периода на алкохолна амнезия, Хари имаше всички основания да очаква неприятности. От друга страна обаче се надяваше някой да е намерил телефона му. Замъкна се към вратата и я открехна.
— Добро утро — поздрави го жената. — Или може би не?
Хари се опита да се усмихне и се подпря върху рамката на вратата.
— Какво искаш?
Беше си вдигнала косата на кок — типична учителка по английски.
— Да се споразумеем.
— Нима? И защо чак днес?
— Исках да видя как ще постъпиш след вчерашната си среща; дали ще се свържеш с хърватската полиция например.
— И знаеш, че не съм го направил?
— Да. Пи в бара до края на работното му време, а после се качи в стаята си.
— Да не би да имаш и шпиони?
— Ела, Хуле. Не бива да си изпуснеш самолета.
Навън ги чакаше кола. Зад волана седеше барманът със затворническите татуировки.
— Карай към катедралата „Свети Стефан“, Фред — нареди жената. — И побързай, самолетът му излита след час и половина.
— Много неща знаеш за мен — отбеляза Хари. — А аз за теб — нищо.
— Наричай ме Мария.
Камбанарията на внушителната катедрала се губеше в сутрешната мъгла, обвила Загреб.
Мария поведе Хари през големия, почти празен главен кораб на храма. Подминаха решетъчните прозорчета на изповедалнята. От двете им страни се издигаха статуи на светии с прилежащите към тях пейки за покаяние. От невидими тонколони се носеше запис на хорово изпълнение. Звучеше като своеобразна мантра — тихо, пропито с ехото от гласовете на певците. Явно музиката целеше да подтикне миряните към размисъл и уединение, но Хари сякаш слушаше фонов инструментал в католически супермаркет.
Мария сви в страничен кораб, отвори една врата и влезе в малка стая с двойни пейки за покаяние. Хари я следваше послушно. Червено-сините нюанси на утринната светлина се процеждаха през витражите. Пред тях се издигаше разпнатият Христос, а от двете му страни горяха свещи. Пред разпятието бе коленичила восъчна фигура с обърнато към небето лице и ръце, протегнати нагоре в израз на отчаяна молитва.
— Апостол Тома, закрилникът на строителите — обясни Мария, наведе глава и се прекръсти. — Искал е да загине заедно с Исус.
Тома Неверни, помисли си Хари. Жената извади малка свещ от чантата си с изображение на някакъв светец, запали я и я сложи пред апостола.
— Застани на колене — нареди тя на Хари.
— Защо?
— Просто го направи.
Макар и неохотно, Хари коленичи върху окъсаното червено кадифе на пейката и подпря лакти о наклонената дървена повърхност, почерняла от пот, мазнина и сълзи. Изненада се колко удобна всъщност е тази поза.
— Закълни се в Божия син, че ще спазиш твоята част от уговорката ни.
Хари се подвоуми. После наведе глава.
— Кълна се… — започна тя.
— Кълна се…
— в името на Сина Божий, моя Спасител…
— … в името на Сина Божий, моя Спасител…
— … да направя всичко по силите си, за да спася мъжа с прозвище Малкия спасител.
Хари повтори.
Мария се поизправи.
— Тук се срещнах с пратеника на поръчителя — поясни тя. — Тук получих поръчката. Но хайде да излезем. Не му е мястото тук да търгуваме с човешките съдби.
Фред ги закара до парка на площад „Крал Томислав“ и остана да ги чака в колата. Хари и Мария седнаха на една пейка. Силният вятър покосяваше опитите на покафенелите, полуувехнали стръкчета трева да се изправят. От другата страна на стария изложбен павилион звънна трамвай.
58
Sorry, Sir. The bar doesn’t open till three p.m. Do you want to check out now? (англ.) — Съжалявам, господине. Барът отваря в три следобед. Искате ли да уредим документите по освобождаването на стаята ви? — Б.пр.