Успя да подреди почти всички парчета от пъзела.
След като позвъни четири пъти безрезултатно на входната врата на Мадс Гилстрюп, се отказа и си тръгна. На връщане към колата видя от съседната къща да излиза мъж в спортен екип. Човекът попита Хари дали е познат на Мадс. Нямал никакво желание да си вре носа в личния живот на съседите си, но сутринта с жена му чули силен пукот и се притеснили, защото знаели, че съпругата на Гилстрюп е била убита. Дали да не се обадим в полицията, чудеше се мъжът. Хари се върна и строши прозореца до входната врата. Мигновено се задейства охранителната система. Докато алармата виеше дрезгаво двата си тона, Хари намери всекидневната. Заради необходимостта да го отрази в доклада, си погледна часовника и извади наум двете минути — нали Мьолер съвсем умишлено го беше нагласил да избързва. 15:37. Мадс Гилстрюп беше гол и с отнесена задна част на главата. Лежеше на хълбок върху паркета пред осветен екран. Двуцевката с червен приклад приличаше на естествено продължение на устата му. Пушката имаше дълга цев и от позата на тялото Хари заключи, че е натиснал спусъка с големия пръст на крака си. За това се искаше не само отлична координация, а и непоколебимо влечение към смъртта. Неочаквано алармата утихна и Хари чу бръмченето на апарата, който прожектираше на екрана стопиран кадър в близък план на двама младоженци на път към олтара. Лицата им, сияещите им усмивки и бялата булчинска рокля бяха опръскани с кръв, засъхнала върху платното.
На масичката, пъхнато под празна бутилка коняк, лежеше прощалното писмо.
Състоеше се от четири думи:
Прости ми, татко. Мадс
Трийсет и първа глава
Огледа се в огледалото. Когато след известно време, вероятно следващата година, изляза от малката къща във Вуковар, съседите ще ме поздравяват с усмивка и „zdravo“, размечта се той. Така хората посрещат познатото, надеждното и доброто.
— Перфектно — промърмори жената зад гърба му.
Явно говореше за смокинга. Мъжът се намираше в магазин за дрехи под наем, където извършваха и химическо чистене.
— How much?68 — попита той.
После кимна, плати ѝ и обеща да върне смокинга преди дванайсет часа на следващия ден.
Излезе и се потопи в сивкавия мрак. Намери кафене с поносими цени. Оставаше само да чака. Погледна часовника.
Започна най-дългата нощ в годината. Когато Хари потегли от Холменколен, сумракът оцветяваше къщите и околните площи в сиво. Докато стигна в Грьонлан, тъмнината вече бе превзела парковете. От дома на Мадс Гилстрюп се обади в дирекция „Защита на населението“ и нареди да изпратят кола. После си тръгна, без да докосва нищо.
Паркира в гаража на Главното управление и се качи в кабинета си. Оттам се свърза с Туршилдсен:
— Мобилният телефон на колегата ми Халвуршен изчезна и искам да разбера дали Мадс Гилстрюп му е оставил съобщение.
— И какво, ако е?
— Искам да го прослушам.
— Това е подслушване на телефон и не се осмелявам да го направя — въздъхна Туршилдсен. — Свържи се със службата в „Теленур“, тя е упълномощена да предоставя информация на полицията.
— За целта ми е нужна съдебна заповед, а сега нямам време за такива формалности. Какво предлагаш?
Туршилдсен се замисли.
— Халвуршен има ли компютър?
— Намирам се точно до него.
— Не, няма да стане. Забрави.
— Каква беше идеята ти?
— Уебстраницата на „Теленур Мобил“ осигурява достъп на клиентите си до съобщенията на гласовата им поща, но ще ти трябва паролата му.
— Той ли я избира?
— Да. Ако не я знаеш обаче, ще ти е нужен небивал късмет, за да…
— Ще се пробвам да я отгатна. Какъв е адресът на уебстраницата?
— Ще ти трябва много късмет — повтори скептично Туршилдсен. Явно не беше свикнал щастието да му се усмихва.