Мястото, където искаше да пусне пистолета си, бе заето.
Натрапникът имаше нови модерни дрехи, като изключим сините му маратонки. Лицето му обаче изглеждаше загрубяло, почерняло като на ковач. Мъжът или момчето — все едно — явно бе решил да остане там известно време, защото бе напъхал цялата си дясна ръка в отвора на зеленото кошче.
Погледна си часовника, без да спира. Изминаха две минути от изстрела. До тръгването на влака оставаха единайсет. Още не се бе отървал от оръжието. Подмина кошчето за отпадъци и продължи към ресторанта.
Срещу него се зададе мъж. Измери го с очи, но не се обърна да го огледа.
Втурна се в ресторанта.
В гардероба една майка се мъчеше да закопчее ципа на якето на сина си. Изобщо не го погледнаха. Кафявото му палто от камилска вълна беше окачено на същото място. Отдолу стоеше куфарът. Взе палтото и куфара и влезе в мъжката тоалетна. Заключи се в една кабинка, съблече си непромокаемото яке, прибра шапката в джоба и си облече палтото. Макар да нямаше прозорци, сирените отвън се чуваха. Огледа се. Трябва да се отърве от пистолета. Нямаше голям избор. Качи се върху тоалетната чиния, протегна се, свали белия капак за вентилационния люк на стената и се помъчи да натика вътре пистолета. Не успя, имаше решетка.
Слезе. Задъхваше се. Стана му горещо. До тръгването на влака оставаха осем минути. Може да се качи на следващия, разбира се. Нищо фатално. Проблемът беше, че изминаха девет минути, без да успее да се отърве от оръжието. Тя непрекъснато му повтаряше: повече от четири минути означава неприемлив риск.
Можеше и да остави пистолета на пода в тоалетната, но един от принципите в работата му гласеше: „погрижи се да открият оръжието чак след като си в безопасност“.
Излезе от кабинката и застана на мивката. Докато си миеше ръцете, обходи с поглед пустото помещение. Upomoc!12 Очите му се спряха върху дозатора за течен сапун.
Юн и Теа излязоха прегърнати от ресторанта на улица „Торг“.
Теа нададе вик, защото се подхлъзна на леда под коварния мек, току-що паднал сняг, и едва не повлече Юн със себе си. Той спаси положението в последния момент. Смехът ѝ звънтеше приятно в ушите му.
— Ти ми каза „да“! — извика той към небето и усети как снежинките се топят по лицето му. — Съгласи се да станеш моя жена!
Сирена наруши нощната тишина. После още няколко. Идваха от „Карл Юхан“.
— Да отидем ли да видим какво се е случило? — попита Юн и я хвана за ръка.
— Не, не искам — намръщи се Теа.
— Хайде, ела!
Теа заби крака в леда, макар гладките подметки да не ѝ осигуряваха равновесие. Юн я задърпа като шейна след себе си през смях.
— Казах не!
Гласът ѝ го накара тутакси да спре. Погледна я изненадан.
— В момента нямам желание да гледам пожари — въздъхна тя. — Искам да си легна до теб.
— Щастлив съм, Теа. Ти ме направи толкова щастлив.
Юн не разбра дали тя отговори, защото бе заровила лице в якето му.
Втора част
Спасителя
Девета глава
Прожекторите на полицейския екип, дошъл да огледа местопрестъплението, обагриха снега на площад „Егер“ в жълто.
Застанали пред кръчмата „Трима братя“, Хари и Халвуршен наблюдаваха как минувачи и журналисти напират зад полицейските ленти. Хари извади цигарата от устата си. От гърдите му се изтръгна силна, хриплива кашлица.
— Много репортери — отбеляза той.
— Дойдоха на секундата — съгласи се Халвуршен. — Офисите им се намират съвсем близо.
— За вестниците случаят е истинска благодат. Убийство в навечерието на Коледа на най-известната улица в Осло. Освен това повечето минувачи са видели жертвата: мъж до тенджерата на Армията на спасението. По време на убийството на площада свири банда. Какво повече да иска жаден за сензации журналист?
— Интервю с нашумелия старши инспектор Хари Хуле?
— Засега ще стоим тук. Знаеш ли кога точно е убит?
— Няколко минути след седем.
— Значи е изминал около час. Защо никой не ме потърси?
— Нямам представа. Шефът ми се обади към седем и половина. Очаквах ти вече да си пристигнал на местопрестъплението…
— И реши да ме осведомиш по своя инициатива?