— Екхоф?
Въпросът отекна между голите стени.
— Да. С какво мога да ви помогна, млади човече?
Дъщеря му неведнъж бе чувала този тон — дружелюбен, но властен.
— Казвам се Хари Хуле, старши инспектор в полицейския окръг на Осло. Идвам във връзка с един от подчинените ви. Роберт…
Мартине усети погледа на полицая върху себе си, докато слизаше от колата.
— … Карлсен — продължи Хуле и се обърна към коменданта.
— Брат — поправи го Давид Екхоф.
— Моля?
— Предпочитаме да гледаме на колегите си като на роднини.
— Разбирам. В такъв случай се налага да ви съобщя скръбната вест за починал в семейството ви, Екхоф.
Мартине усети как гърлото ѝ се сви. Полицаят изчака, за да им даде възможност да асимилират новината, и продължи:
— Тази вечер в седем часа Роберт Карлсен е бил застрелян на площад „Егер“.
— Мили боже! — възкликна Екхоф. — Как така застрелян?
— Знаем само, че неидентифициран мъж от тълпата го е застрелял и е избягал.
Комендантът поклати недоверчиво глава.
— Но нали… казахте… в седем? Защо досега никой не ми е съобщил?
— В такива случаи следваме обичайните процедури. Първо уведомяваме най-близките. За жалост не успяхме да се свържем с тях.
От търпеливия делови тон на полицая Мартине се досети, че е свикнал хората да му задават напълно несъществени въпроси, когато им поднесе скръбна вест.
— Ясно — Екхоф напълни бузите си с въздух и го издуха. — Родителите на Роберт вече не живеят в Норвегия. Но защо не съобщихте на брат му Юн?
— Не си е вкъщи и не отговаря на мобилния си телефон. Посъветваха ни да го потърсим в щабквартирата: понякога оставал там да работи до късно. Тук обаче намерих само този младеж — Хари кимна към Рикард.
Той приличаше на тъжна горила с втренчен в нищото поглед, отпуснати ръце в големи работни ръкавици, и обилно изпотена горна устна, покрита с набол мустак.
— Имате ли представа къде бихме могли да го открием? — попита полицаят.
Мартине и баща ѝ се спогледаха и поклати отрицателно глава.
— А някакви предположения кой би искал да отнеме живота на Роберт Карлсен?
Двамата отново поклатиха глава.
— Добре тогава. Е, вече знаете за случилото се. Сега бързам, но утре ще дойда пак, за да поговорим.
— Разбира се, инспекторе — кимна комендантът и се поизправи. — Преди обаче да тръгнете, ще ни запознаете ли с подробности какво точно е станало?
— Нямам време, прочетете в телетекста.
Мартине забеляза как баща ѝ пребледня. Тя се обърна към полицая. Погледите им се срещнаха.
— Съжалявам — каза той. — В началния етап на всяко разследване най-важно е да не се губи ценно време.
— Проверете… проверете при сестра ми, Теа Нилсен — обади се Рикард и преглътна с усилие. — Живее на улица „Гьотеборг“, в апартамент на Армията.
Хари кимна. Преди да тръгне, се обърна към Екхоф.
— Защо родителите на Рикард Карлсен не живеят в Норвегия?
— Дълга история. Изпаднаха от редиците ни.
— В смисъл?
— Изгубиха вярата си. Хора, израснали с ценностите на Армията, често изпитват сериозни затруднения, когато изберат друг житейски път.
Мартине наблюдаваше баща си. Но дори тя — родната му дъщеря — не успя да долови неискреността в гранитното му лице. Полицаят им обърна гръб и си тръгна. Очите ѝ плувнаха в сълзи. Когато тропотът от крачките му заглъхна, Рикард се изкашля.
— Оставих летните гуми в багажника.
Още преди да пуснат съобщението по високоговорителите на летището, той разбра какво става.
„Due to the weather conditions, the airport has been temporarily closed.“13
Не е станало нищо фатално, каза си той. С тази мисъл се успокои и когато преди час пристигна първото съобщение за отложеното излитане на самолета.
Чакаха, а снегът покри самолетите навън с дебела пелена. Инстинктивно се оглеждаше за униформени. На летището сигурно не ходят в цивилно облекло, въобразяваше си той.
Когато жената, облечена в синьо, вдигна микрофона зад гишето на изход 24, той го прочете по физиономията ѝ: полетът за Загреб се отменя. Тя изрази съжалението си и увери пътниците, че ще излетят за дестинацията си на следващата сутрин в 10:40. Хората в чакалнята простенаха отчаяно. Служителката изчурулика, че самолетната компания ще осигури влак до Осло и хотелски стаи в хотел „Радисън“ за транзитните пътници и за пътниците с двупосочен билет.
Не е станало нищо фатално, повтори си той, докато влакът профучаваше през тъмнината. Спря само на една гара преди Осло — до група къщи, разположени на побеляло поле. Снежинките трепкаха под прожекторите. Под една пейка на перона зъзнеше куче. Приличаше на Тинто — бездомното игриво куче, което тичаше из квартала им във Вуковар. Джорджи и неколцина по-големи момчета му сложиха кожен нашийник с надпис: „Име: Тинто. Собственик: Svi.“ Всички. Никой не искаше да навреди на Тинто. Понякога това обаче не е достатъчно.
13
Due to the weather conditions, the airport has been temporarily closed (англ.) — Летището се затваря временно заради атмосферните условия. — Б.пр.