— Защо?
— Обикновено така става с повечето братя, без да има конкретна причина.
Хари продължи да чака мълчаливо. На стълбището се затръшна врата.
— Забърка се и в разни любовни афери.
В далечината виеше сирена на линейка. Чу се и металическото бръмчене на асансьора. Юн си пое дъх и призна с въздишка:
— С млади жени.
— Колко млади?
— Не знам със сигурност, но ако се вярва на Роберт, невръстни.
— Имате ли причини да го подозирате в лъжа?
— Нали ви казах, понякога искаше да види как ще реагирам.
Хари стана и се приближи до прозореца. По пътечката в парка „Софиенберг“, наподобяваща крива линия, начертана от дете върху бял лист, крачеше мъж. На север от църквата в парка се намираше малко, заградено гробище на еврейската общност. Столе Ауне, психологът, веднъж осведоми Хари, че преди век целият парк „Софиенберг“ бил гробище.
— Проявявал ли е склонност към насилие над тези млади момичета? — попита Хари.
— Не! — Викът на Юн прокънтя между голите стени.
Хари мълчеше. Мъжът излезе от парка, пресече улица „Хелгесен“ и се насочи към жилищната сграда.
— Не ми е споделял подобни неща. А дори да ми беше казал, че е насилвал момиче, нямаше да му повярвам.
— Познавате ли някоя от приятелките му?
— Не. Връзките му не продължаваха дълго. Доколкото знам, Роберт е имал сериозни намерения само към едно момиче.
— И коя е тя?
— Теа Нилсен. Още като младеж беше напълно обсебен от нея.
— От вашата приятелка?
Юн се загледа замислено в чашата.
— Повечето хора сигурно се питат как така не съм успял да стоя далеч от единственото момиче, което брат ми истински е харесвал през целия си живот. Бог ми е свидетел колко пъти самият аз съм си задавал същия въпрос.
— И?
— Теа е най-прекрасният човек, когото съм срещал.
Бръмченето на асансьора спря.
— Брат ви знаеше за връзката ви с Теа?
— Разбра, че сме се виждали няколко пъти. Беше започнал да се досеща, но двамата с Теа се опитвахме да пазим връзката си в тайна.
На вратата се почука.
— Сигурно е Беате, колежката ми. Ще отворя.
Хари захлупи бележника с написаната част надолу, остави го върху масичката, а до него — химикалката, и отиде до вратата. Забави се, докато разбере, че трябва да дръпне, а не да бутне. Пред него се показа лице, не по-малко изненадано от неговото. За секунда двамата приковаха поглед един в друг. Хари усети сладникав мирис на парфюм като от силен дезодорант.
— Юн? — попита предпазливо непознатият.
— Един момент — отвърна Хари. — Извинете, просто очаквахме друг човек.
Хари се върна при Юн:
— Теб търсят.
Отпусна се на мекия диван, но изведнъж го обзе усещането, че току-що се е случило нещо. Провери дали химикалката си е на мястото до бележника. Да, не беше местена. И все пак мозъкът му бе регистрирал нещо смущаващо, но още не бе съумял да го конкретизира.
— Добър вечер? — чу гласа на Юн зад гърба си.
Учтиво, резервирано обръщение. С въпросителна интонация. Така човек поздравява непознати хора, целта на чието посещение не разбира. Ето пак. Имаше нещо гнило у този посетител. Използва малкото име на Юн, за да попита за него, а Юн очевидно го виждаше за първи път.
— What message?24 — попита Юн.
В същия миг всички части от пъзела се подредиха в главата на Хари. Вратът на непознатия. С шалче. Вързано на възел. Хари стана, коленете му се удариха о ниската масичка и чашите с кафе се преобърнаха.
— Затвори вратата! — изкрещя старши инспекторът.
Юн обаче стоеше като хипнотизиран, приковал поглед в непознатия, с извит гръб, все едно искаше да му помогне.
Хари се засили, прескочи дивана и се втурна към вратата.
— Don’t…25 — смотолеви Юн.
Хари се хвърли напред. Имаше чувството, че всичко застина. И преди го беше преживявал. Приливът на адреналин променя усещането за време. Все едно се движиш във вода. Знаеше, че е закъснял. Дясното му рамо подпря вратата, а в лявото се удари левия хълбок на Юн. В ушите си усети звуковата вълна от взрива на барут и от куршум, току-що излетял от цевта на пистолета.
После дойде пукотът от изстрела. Вратата се затръшна и се заключи. Юн се удари в гардероба, а после в ръба на кухненския плот. Хари погледна вратата. Някой натискаше дръжката надолу и се мъчеше да отвори.
— Мамка му — процеди старши инспекторът и се изправи на колене.