Телефонът продължаваше да звъни. Теа погледна часовника. Кой се обажда нощно време? Не и човек с почтени намерения. Теа не се страхуваше от смъртта. Но се боеше от разговор с онази, другата, за чисто съществуване знаеше, макар да не бе казала на Юн. Дали е тя?
Теа се приближи до телефона. Спря. Апаратът изписка за четвърти път. Побърза да вдигне слушалката.
— Да, моля?
Отначало човекът в другия край на линията мълчеше. После заговори за английски:
— Sorry for calling so late34. Казвам се Едом. Юн вкъщи ли е?
— Не — отдъхна си тя. — В болница е.
— А, да, чух какво се е случило днес. С него сме стари приятели и искам да му отида на свиждане. В коя болница го приеха?
— В квартал Юлевол.
— Юлевол?
— Да. Попитайте за Неврохирургичното отделение. Не знам как се казва на английски. Пред стаята му обаче пази полицай и няма да ви пусне вътре. Разбирате ли?
— Да разбирам?
— Английският ми не е… особено…
— Разбирам ви отлично. Много ви благодаря.
Затвори и се загледа в телефона.
После поднови търсенето. Нали казаха, че сигурно има повече от една дупка от куршуми.
Той каза на младежа в приемната, че ще излезе да се поразходи, и му подаде ключа за стаята си.
Младежът погледна стенния часовник. 23:45. Помоли го да вземе ключа със себе си. Щял да си ляга и да заключи, но ключът за стаята отварял и входната врата.
Навън студът веднага го атакува със зъби и нокти. Наведе глава и тръгна с бързи, решителни крачки. Начинанието беше рисковано. И то много. Но нямаше друг изход.
Ула Хенму, началник-отдел в електроразпределителното дружество „Хафслюн“, седеше в оперативната централа в квартал Монтебело в Осло, и докато се взираше в четирийсетте компютърни екрана, пръснати из помещението, си мечтаеше да изпуши една цигара. През деня тук работеха дванайсет души, но нощем оставаха само трима. Обикновено всеки си седеше на работното място, но тази вечер, вероятно заради студа, тримата дежурни се скупчиха около едно бюро в средата на залата.
Гайр и Ебе се препираха на кой кон да заложат в надбягването. Тези техни спорове продължаваха вече осма година и нито веднъж не им хрумна всеки да играе за себе си.
Ула се притесняваше заради трансформатора на булевард „Ширкевайен“.
— Трийсет и шест процента пренатоварване на електрическата мрежа в район Т1. Двайсет и девет в останалите, от Т2 до Т4 — съобщи той.
— Боже мой, как надуват отоплението тези хора! — отбеляза Гайр. — Да не се страхуват, че ще умрат от студ? Не могат ли просто да се мушнат под завивките? Сладко отмъщение на трето място? Ти какво, да не получи инсулт?
— Хората не си намаляват радиаторите нощем — отбеляза Ебе. — Не и в тази страна. Не им пука каква сметка ще платят.
— Предчувствам, че това няма да приключи добре — въздъхна Ула.
— Напротив, всичко ще се нареди. Само трябва да увеличим добива на нефт.
— Говорех за Т1 — Ула посочи екрана. — Стрелката мина шестстотин и осемдесет ампера. А станцията издържа максимум петстотин ампера номинално натоварване.
— Спокойно де — каза Ебе.
В този момент се включи алармата.
— О, мамка му — ядоса се Ула. — Ето, задейства се. Провери списъка и извикай дежурните момчета.
— Виж — посочи Гайр. — И Т2 блокира. А сега и Т3.
— Бинго! — извика Ебе. — Да се обзаложим ли дали Т4…
— Късно е за облози, и той блокира — изпревари го Гайр.
Ула погледна обзорната карта.
— Добре — въздъхна той. — Значи токът спря в долната част на кварталите Согн, Фагерборг и Бишлет.
— Сетих се! Ще се хванем на бас какво се е прецакало в системата! — възкликна Ебе. — Залагам хилядарка, че е някоя кабелна муфа.
Гайр присви едното си око:
— Не, някой измервателен трансформатор е сдал багажа. Хайде да се задоволим с петстотин крони.
— Престанете най-накрая! — извика ядосано Ула. — Ебе, веднага се обади в пожарната! Почти съм сигурен, че някъде има пожар.
— И аз — кимна колегата му. — На бас за двеста кинта?
Светлината в болницата изгасна. Първоначално Юн си помисли, че е ослепял и затова всичко потъна в непрогледен мрак. Сигурно при удара е бил засегнат някой зрителен нерв и чак сега усещам резултата, изплаши се той. После обаче чу викове от коридора, постепенно тъмнината се разреди и успя да различи контурите на прозореца. Разбра, че просто електричеството е спряло.
Навън изпращя стол и вратата се отвори.
— Ехо, там ли си? — попита някакъв глас.
34
Sorry for calling so late (англ.) — Извинете, че ви безпокоя в толкова късен час. — Б.пр.