— Money.36
Саил усети как гласът му стана писклив: обирите винаги го афектираха. Нямаше представа защо.
— Now!37
Чужденецът кимна и вдигна отбранително лявата си ръка. Спокойно бръкна в десния вътрешен джоб на якето. После светкавично я извади. Саил дори не успя да реагира. Прошепна единствено „мамка му“, когато разбра, че се взира право в дулото на пистолет. Прииска му се да побегне, но черното метално око сякаш го парализира.
— Аз… — подхвана той.
— Run.38 Now!
И Саил хукна. Бяга, докато леденият влажен въздух, лъхащ от реката, започна да гори в дробовете му, а светлините от хотел „Плаза“ и от сградата на Централната поща — да подскачат пред очите му. Спря чак когато реката се сля с фиорда. Нямаше накъде повече да бяга. Озовал се в депото за контейнери на брега, Саил закрещя в изстъпление към загражденията, че някой ден ще избие всичките.
Петнайсет минути след като Халвуршен събуди Хари по телефона, до тротоара на улица „Софие“ спря полицейска кола. Хари се качи на задната седалка до колегата си. Поздрави с едно смотолевено „добър вечер“ униформените служители на реда отпред.
Шофьорът, едър мъж с непроницаемо лице на полицай, потегли спокойно.
— Дай малко газ, де — подкани го другият — блед, пъпчив младеж.
— Колко души сме? — Хари си погледна часовника.
— Освен тази още две коли — отвърна Халвуршен.
— Значи шестима плюс нас двамата. Не искам да пускате сирени и лампи. Ще се опитаме да свършим работата без излишен шум. Двамата с теб и още един въоръжен полицай ще извършим ареста, другите петимата само ще пазят евентуалните маршрути за бягство. Имаш ли пистолет?
Халвуршен се потупа красноречиво по джоба на гърдите.
— Чудесно, защото аз нямам.
— Още ли не си уредил въпроса с разрешителното?
Хари се наведе между предните седалки.
— Кой от вас има желание да участва в залавянето на професионален убиец?
— Аз! — веднага извика младият полицай.
— Дадено — Хари се обърна към шофьора, който кимна в огледалото.
След шест минути паркираха в подножието на улица „Хаймдал“ в Грьонлан. Намираха се пред входа, където Хари вече бе идвал по-рано тази вечер.
— Да разбирам ли, че нашият човек от „Теленур“ е сигурен? — попита Хари.
— Да — увери го Халвуршен. — По думите на Туршилдсен преди петдесет минути някой се е опитал да се свърже с хотел „Интернационал“ в Загреб от вътрешен номер в приюта на Армията на спасението.
— Едва ли е случайно — Хари отвори вратата на колата. — Още повече, че става дума за територия на Армията. Отивам на кратко разузнаване.
Хари се върна след минута. Шофьорът държеше картечен пистолет „МП-5“ в скута си. Според най-новите инструкции патрулите имаха право да носят такова оръжие заключено в багажника на автомобилите.
— Да ти се намира нещо по-дискретно? — попита Хари.
Мъжът поклати глава.
— А ти? — обърна се Хари към Халвуршен.
— Имам един малък сладък „Смит & Уесън“ 38.
— Вземи моя — обади се младият полицай и разпалено обясни: — „Йерихон“ 941. Страшен е. Полицаите в Израел използват точно такъв пистолет, за да отнасят главите на арабските свине.
— „Йерихон“? — изненада се Хари. Халвуршен веднага забеляза как се свиха очите му. — Нямам никакво намерение да те питам откъде си се сдобил с такова оръжие. Но смятам за свое задължение да те осведомя, че този пистолет сто процента е внесен в страната от контрабанда лига с тартор бившия ти колега Том Валер.
Младият полицай се обърна. Сините му очи сякаш се надпреварваха с гнойните му пъпки да хвърлят гневни отблясъци:
— Не съм забравил Том Валер. Едно ще ви кажа, старши инспекторе: повечето от нас го смятат за свестен човек.
Хари преглътна и се загледа през прозореца.
— Повечето от вас грешат — отбеляза Халвуршен.
— Подай ми радиостанцията — нареди Хари.
Раздаде бързо инструкции на останалите два автомобила. Обясни им къде иска да бъдат разположени, като използва кодирани имена на улици и сгради, за да попречи на редовната аудитория на полицейската радиостанция — криминални журналисти, бандити и любопитни граждани, които не пропускаха случай да подслушат честотата, и вероятно вече бяха разбрали, че се готви някаква акция — да узнае подробности и да идентифицира мястото на събитието.
— Да започваме — подкани накрая Хари и се обърна към младия полицай: — Ти оставаш тук. Ще държиш постоянна връзка с Оперативната дежурна част. Ако възникне нещо непредвидено, ни повикай по уоки-токито на колегата ти. Ясно?