Видя как вратата на полицейската кола се отвори. На улицата слезе млад униформен полицай с пистолет в ръка.
— Стой! — извика полицаят, застана разкрачен пред него и се прицели с оръжието.
Неопитен е, веднага съобрази той. Деляха ги близо петдесет метра тъмна улица, а за разлика от младия обирджия под моста този униформен нямаше дори хладнокръвието да изчака жертвата си да се приближи на разстояние, което да не му позволява бягство. За втори път тази вечер извади своя „Лама минимакс“. Вместо да побегне, се затича право срещу полицейската кола.
— Стой! — повтори униформеният.
Петдесетте метра се стопиха до трийсет. После до двайсет.
Вдигна пистолета и стреля.
Повечето хора надценяват вероятността да улучат с пистолет на повече от десет метра. Но подценяват и психологическия ефект от звука на барутния пукот, съчетан с камшичния плясък на оловото, когато се забива в близък до мишената предмет. Когато куршумът прониза предното стъкло на автомобила, то побеля, а после се разпадна на парчета. Същото се случи и с полицая. Пребледня като платно, свлече се на колене, а пръстите му се вкопчиха конвулсивно във възтежкия „Йерихон“ 941.
Хари и Халвуршен излязоха на улицата едновременно.
— Ето го — посочи Халвуршен.
Младият полицай, все още на колене, държеше пистолета насочен към небето. По-нататък обаче видяха в гръб синьото яке от коридора.
— Бяга към Айка — предположи Халвуршен.
Хари се обърна към притичалия шофьор.
— Дай ми картечния пистолет.
Полицаят се подчини.
— Няма… — подхвана той, но Хари вече тичаше след беглеца.
Зад себе си чуваше стъпките на Халвуршен, ала гумените подметки на кубинките осигуряваха на Хари по-добър отскок върху леда. Мъжът пред него натрупа голяма преднина: успя да завие зад ъгъла и хукна по улица „Вал“ покрай парка. Хари държеше здраво пистолета с една ръка и се мъчеше да диша, докато бягаше бързо и постепенно скъсяваше дистанцията. Забави темпото и с наближаването на ъгъла подготви пистолета за стрелба. Стараейки се да прогони всички мисли от главата си, внимателно подаде глава и погледна надясно.
Там не го причакваше никой.
По улицата не се виждаше жива душа.
Мъж със съобразителността на Станкич не би проявил неблагоразумието да се втурне в някой двор — същински капан. Хари се вторачи в парка, където големите бели снежни площи отразяваха светлините от околните сгради. Там сякаш нещо мърдаше? Само на шейсет-седемдесет метра от него човешка фигура се придвижваше бавно през снега. Синьо яке. Хари пресече улицата, засили се, прелетя над снежната пряспа, приземи се и потъна до кръста в сняг.
— Мамка му!
Изпусна картечния пистолет. Човекът пред него се обърна, а после продължи да си пробива път напред. Хари търсеше опипом пистолета, докато гледаше как Станкич трескаво се бори с мекия сняг, който лесно се поддаваше на натиск, но и усложняваше всякакво придвижване. Пръстите на Хари напипаха нещо твърдо. Ето го! Извади пистолета и се спусна напред. Измъкна единия си крак от пряспата, направи голяма крачка, наведе горната част на тялото си напред, после измъкна и другия си крак от снега. След като измина двайсет метра, млечната киселина гореше в бедрата му, но Хари успя да скъси разстоянието. Станкич тъкмо излизаше от снежното блато на пътеката. Хари стисна зъби и увеличи темпото. По негова преценка помежду им оставаха около петнайсет метра. Намираше се достатъчно близо, за да го улучи. Просна се по корем в снега и зае позиция за стрелба. Издуха снега, наслоил се по мерника, махна предпазителя, приведе оръжието в режим единична стрелба и изчака мъжът да стигне до светлия конус под фенера на пътеката.
— Police!39 — извика Хари и осъзна колко комично звучи следващата му дума чак след като я произнесе: — Freeze!40
Мъжът пред него продължи да си пробива път напред. Пръстът на Хари натисна леко спусъка.
— Спри или ще стрелям.
На Станкич му оставаха само още пет метра, за да стъпи на пътеката.
— Прицелил съм се в главата ти — извика Хари. — Няма начин да пропусна.
Станкич се наведе напред, хвана се за фенера с две ръце и излезе от снега. Хари видя синьото яке над мушката. Притаи дъх и се концентрира върху техническото изпълнение на задачата: нали така го бяха учили да преодолява импулса в средния мозък, който, следвайки логиката на еволюцията, ти забранява да убиваш себеподобни. Постара се да натисне плавно спусъка, а не да го дръпне рязко. Хари почувства как бойната пружина реагира на натиска. Чу се щракване на метал, но не усети откат по рамото. Засечка? Стреля втори път. Отново щракване.
40
Freeze! (англ.) — Не мърдай! (Командата звучи комично, защото глаголът