— Никой не трябваше да пострада — бавно каза той накрая. — Само това мога да ти кажа.
— Да, но пострадаха, тате. Мики, Боби, Барни, Дий — всички те са мъртви. Знаеш много добре как се чувствам, когато единственият човек, към когото мога да се обърна за помощ, си ти. Помогни ми да намеря убийците им, тате. Помогни ми да отмъстя за приятелите си, за твоя племенник.
Той се извърна към мен. За миг помислих, че ще се пречупи.
— Джордж ти е дал хубав съвет, Нед. Намери си добър адвокат. След това се предай. Всеки човек с глава на раменете си ще разбере, че ти не си убил децата. Повече нямам какво да ти кажа.
— Няма какво да ми кажеш ли! — повторих аз и усетих топлата влага в очите си.
— Не се занимавай повече с това нещо, Неди. — Франк се извърна към мен с гняв в очите.
Мисля, че никога не съм се чувствал толкова зле, както в този момент. Разбирах ясно и недвусмислено, че моят старец ще ме отпрати, без да си мръдне пръста да ми помогне. Кръвта ми закипя. Изправих се и го загледах, свел унищожителен поглед към него.
— Аз ще го намеря, тате! И когато го намеря, ще разбера много неща и за теб.
Двама от янките бяха стигнали до базата. „Сокс“ бяха направили смяна на пичинга.
— Говориш тъй, а вярваш ли си? — изплю думите баща ми. — Както ти казах, лош късмет и нищо повече.
— Вярвам, тате.
Дадох му достатъчно дълго време, за да промени намерението си, но той даже не ме погледна.
Дръпнах козирката върху очите си и напуснах боксовете.
Баща си — също.
41.
Едва бях стигнал до изхода на стадиона, но вече си дадох сметка, че се заблуждавам. Всички тия надути думи как съм щял да намеря Гаше… Разполагах всичко на всичко с няколкостотин кинта, които чичо Джордж ми набута в ръцете. Физиономията ми се появяваше по телевизията на всеки кръгъл час. Въпрос на време беше полицията да се спусне и да ме обгради отвсякъде.
Даже не знаех какво трябва да правя по-нататък.
Спрях се на изхода от парка и за първи път нямах представа накъде да поема. Знаех, че работата с Тес Маколиф изглеждаше зле. Давах си сметка, че моето ДНК сигурно е из цялата стая, отпечатъците ми — също. Обаче истината бе, че единственият ми грях бе да задействам няколко аларми и нищо повече. Ели може би беше права — вероятно имах само един шанс. Да се предам. Но и той намаляваше с всяка изминала секунда.
Намерих един градски телефон на няколко пресечки от Кенмор Скуеър. Изпитвах нужда да поговоря с някого и само едно име можа да ми дойде наум — Дейв. Докато набирах номера в квартирата му, усетих, че товарът от плещите ми като че ли се смъква.
— Нед! — възкликна Дейв екзалтирано, като ме чу, но веднага сниши глас. — Господи, очаквах да ми се обадиш. Къде си? Добре ли си?
— Добре съм. Мисля си за много неща. Ситуацията не се разви така, както я бях планирал.
Той сниши още повече глас:
— Говорил си с татко.
— Да, говорих. Казано в най-общи линии, той ми пожела късмет и ми заръча да му драсна някой и друг ред от пандиза. Обаче трябваше да видиш „Сокс“. Това му беше най-хубавото на срещата ни. Слушай, доста мислих напоследък за онова, което ми каза. Трябва да говоря с теб, Дейв.
— И аз искам да те видя, Неди. — Звучеше много въодушевено. — И да ти покажа нещо за този Гаше… Обаче, Нед, полицията идва и тука… Всички знаят, че не си убил Мики и останалите. Оказва се, че имало нещо, наречено „състояние на афект“. Означава, че когато си оказал съпротива при ареста, не си бил на себе си.
— И това ще ми е защитата? Че съм бил невменяем ли?
— Не, просто под натиска на обстоятелствата си бил принуден да извършиш неща, които не би направил при ясно съзнание. Ако това ти помогне да спечелиш някоя и друга точка, защо не? Обаче трябва да спреш да потъваш още по-надълбоко. Трябва ти адвокат.
— Ти да не почваш работа като адвокат, господин съветник?
— Опитвам се да ти спася живота, задник такъв!
Затворих очи. Всичко свърши, нали? Трябваше да постъпя правилно.
— Къде можем да се срещнем, брат ми? Не мога да рискувам да дойда във вашето барче.
Дейв помисли малко.
— Помниш ли Хикса?
Фили Морисани. Обичахме да гледаме телевизия в приземния му етаж на Хилсайд, в същия квартал, където бяхме израсли и ние. Това бе нещо като наш частен клуб. Беше голям поклонник на Досиетата Х, затова му викахме Хикса. Чух, че започнал работа във „Веризон“4.