— Менандер — казах аз, — ти би могъл да извлечеш полза от тази ситуация. Защо не предлагаш своите услуги, за баснословна сума, като борец против сушата?
— Мислих по този въпрос, но самата мисъл предотвратяваше всякакъв дъжд, който би могъл да падне по време на пътуването ми. Освен това, ако дъждът дойдеше, когато е необходим, той вероятно би предизвикал наводнение. И не става дума само за дъжд, задръстване на трафика или изчезване на ориентири. Случваха се хиляди други неща. Скъпи предмети се чупеха самопроизволно в мое присъствие или бяха изпускани от други, без обяснима за мен причина. В Батавия, Илинойс, има действащ ускорител на частици. Един ден бе провален експеримент от огромна важност, поради нарушаване на неговия вакуум, което бе напълно необяснимо. Само аз знаех (т.е. следващия ден, когато прочетох във вестника за инцидента), че в самия момент на аварията съм минавал с автобус през покрайнините на Батавия. Разбира се, валеше дъжд. Точно в този момент, стари приятелю, част от финото петдневно вино в мазето на това чудесно заведение, стареейки в пластмаса, става кисело. Някой минаващ в този момент в непосредствена близост покрай нашата маса ще открие, когато се прибере у дома си, че бъчвите в неговото мазе са се пръснали в точния момент на преминаването му покрай мен. Само че той няма да знае, че белята е станала точно в този момент и че причината е това преминаване. И така ще бъде с хиляди инциденти, т.е., с очаквани инциденти.
Сърцето ме заболя за моя млад приятел. И кръвта ми се смрази при мисълта, че седях близо до него и че моите предпазливи намеци може би предизвикват невъобразими катастрофи.
— Накратко, ти си кутсуз човек — казах аз.
Менандер отметна глава назад и ме погледна покрай носа си по един много неприятен начин.
— Кутсуз — заяви той — е общия термин; телеклътц е научният.
— Ами, кутсуз или телеклътц, мисля че ти казах, че вероятно бих могъл да отстраня това проклятие от теб.
— Проклятие е правилната дума — отвърна мрачно Менандер. — Често съм мислил върху него. По време на моето раждане на една лоша фея й станало неприятно, че не била поканена на кръщенето ми… Да не се опитваш да ми кажеш, че можеш да отменяш проклятия, защото си добра фея?
— Не съм никакъв вид фея — отрекох сериозно аз. — Просто предполагам, че ще мога да отстраня това прокл… твое състояние.
— Но как, в името на Земята, би могъл да го направиш?
— Не точно на Земята — отвърнах аз. — Какво ще кажеш?
— Какво ще спечелиш от това? — попита подозрително той.
— Топлото чувство, че съм помогнал за спасяването на приятел от ужасен живот.
Менандер помисли малко и после решително тръсна глава.
— Не е достатъчно.
— Разбира се, ако желаеш да ми предложиш някоя малка сума…
— Не, не. Не бих и помислил да те обидя по този начин. Да предложа някаква сума пари на приятел? Да поставя фискална стойност на приятелството? Как можеш да си помислиш такова нещо за мен, Джордж? Имах предвид, че отстраняването на моят телеклътцизъм не е достатъчно. Трябва да направиш още нещо.
— Как някой може да направи нещо повече?
— Помисли! През целият си живот съм бил отговорен за всичко от неудобството до катастрофата на може би милиони невинни хора. Дори от този момент нататък да не донеса нещастие на нито един единствен човек, злото, което съм причинил досега — макар и никаква част от него доброволно или като моя грешка — е повече, отколкото бих могъл да понеса. Трябва да направя нещо, което да отстрани всичко това.
— Като например?
— Аз трябва да бъда в състояние да спася човечеството.
— Да спасиш човечеството ли?
— Какво друго може да компенсира неизмеримите вреди, които съм причинил? Джордж, настоявам. Ако възнамеряваш да отстраниш моето проклятие, замени го със способност да спасявам човечеството по време на някои големи кризи.
— Не съм сигурен, че ще мога.