Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове
(книга трета от поредицата "Максимум Райд")
На Кели и Кевин Окун.
И на всички онези, които биха обикнали книгите, стига и книгите да ги обичат.
Големи благодарности на Габриел Шарбоне, моята съзаклятница, която лети високо и има ум като бръснач.
И на Мери Джордан за неустрашимата й помощ в проучванията по острите завои на повествованието.
Идеята за „Максимум Райд“ идва от две по-стари мои книги — „Когато вятърът задуха“ и „Къща край езерото“, където също се появява героиня на име Макс, която избягва от доста страховитото Училище. Но приликите свършват до тук. Макс и останалите от бандата от „Максимум Райд“ нямат нищо общо с Макс и децата, описвани в предишните ми две книги. Също така, Франи и Кит не участват тук. Все пак се надявам приключението да ви хареса.
Пролог
С грешките до тук!
Американска централа на Айтексикон
Флорида, САЩ
— Скелетната структура на нашия нов свят беше подготвена изключително щателно — обяви Директора от големия телевизионен екран в конферентната зала. — Той има части по цялото земно кълбо. Най-сетне настъпва часът, в който ще ги свържем в едно цяло! И с това цяло ще положим началото на нашата „Ре-Еволюция“!
Телефонът в джоба на бялата престилка на Директора завибрира. Тя прекъсна речта си, повдигна вежди, извади го и прочете съобщението. Положението в Сграда 3 беше станало критично.
— Време е — рече и се обърна към свой колега извън екрана. — Запечатайте Сграда 3 и започнете повсеместно обгазяване вътре.
От другата страна на конферентната маса Роланд Тер Борщ се ухили. Джеб Бачълдър се направи, че не го забелязва, а Директора отново насочи вниманието си към камерата.
— Всичко е готово. Започваме план „Наполовина“ утре в седем-нула-нула часа. Както знаеш, Джеб, единственото несъвпадащо парченце от пъзела, единствената муха в супата, единствената издънка са твоите противни, неконтролируеми, жалки и непотребни летящи нелепици.
Тер Борщ кимна сериозно и стрелна Джеб с очи.
— Молбата ти беше да изчакаме до предварително зададената дата на годност на децата птици — продължи Директора напрегнато, — но това се превръща в непосилен лукс, независимо кога е тя. Премахнете тази спънка веднага, доктор Бачълдър. Ясна ли съм?
Джеб кимна.
— Напълно. Ще се погрижа за тях.
Директора не изглеждаше убедена.
— Искам доказателство, че децата птици са елиминирани до утре в седем-нула-нула или ще елиминираме теб — отсече тя. — Разбрано ли е?
— Да. — Джеб Бачълдър прочисти гърло. — Вече сме на позиция, Директоре. Просто трябва да им дам сигнал.
— Ами, дай го тогава — изръмжа Директора. — Държа, когато пристигнеш в Германия, вече да си приключил с това недоразумение. Иде знаменателен ден… зората на нова ера за човечеството… нямаме време за губене. Чака ни доста работа — трябва да намалим населението на света наполовина.
Част първа
По следите на горещите курабийки с шоколад
1
— Стига с проклетия клаксон! — сопнах се и потърках чело.
Ръч се дръпна от кормилото. Шофираше Зъба.
— Съжалявам — рече тя. — Просто ми е страшно забавно — все едно си правим купон.
Поклатих глава и се втренчих навън през прозореца на микробуса, като се опитвах да овладея раздразнението си.
Колосалният подвиг да се измъкнем от изключително зловещата и твърде смущаваща централа на „Айтекс“ във Флорида сякаш се беше случил вчера, а всъщност оттогава бяха изминали четири дни. Да, преди четири дни Гази и Иги взривиха дупка в стената на централата, за да можем да избягаме от поредната си адска тъмница.
И понеже сме си вманиачени да не изневеряваме на последователността, отново бягахме.
Но пък си имахме интересна нелетяща промяна на темпото: движехме се с автомобил. Мъдро решихме да заемем осемместен микробус, който явно беше служил като „кола на любовта“ през осемдесетте: всичко беше покрито с китеници, прозорците бяха затъмнени, а около номера имаше неонова лампа. Нея я махнахме на мига, тъй като се набиваше прекалено много на очи.
Както никога имаше достатъчно място за всички ни: моя милост (Макс), нашия шофьор Зъба, Иги, който се опитваше да ме убеди да поверим волана на него, нищо, че беше сляп, Ръч, на предната седалка до Зъба, която просто не можеше да се отлепи от клаксона, Газопровода (Гази) и Ейнджъл, моето мъниче.