— Митингът е по-голям, отколкото си мислех — рече Локатели и вдигна ръка към гърлото, докъдето вече се беше разнесъл нервният обрив.
— Марко смята, че от Миера ще се съберат около хиляда души. Предполага се, че от другата страна ще дойдат два пъти повече.
— Три хиляди. Как ли ще ги сместят?
— Ще бъдат попритеснени — каза — Брадли.
— Много народ. Нещо положително ще се обърка.
— Няма. Защо да се обърка?
— Ще има стрелба. Ти сам каза, че идеята е да се обърне тълпата в бягство. Ще изпотъпчат децата. В паниката мнозина ще бъдат смазани.
— Да се надяваме, че това няма да стане — каза Брадли.
— Надявай се ти. Но това не е достатъчно.
— Всичко става. Трябва да сме готови да приемем, че ще има няколко пострадали. Но какво са те в сравнение с огромната изгода, която сигурно ще дойде в резултат от тази малка превантивна операция. Нацистите обръщаха в паническо бягство тълпите по пътищата на Франция. Идеята беше добра, защото така не се стигна до сражения. Хората трябва да бъдат сплашени, за да се отдръпнат от червените. Акцията може фактически да прекрати гражданските конфликти на този остров за цяло десетилетие.
— Терорът не дава желания резултат — каза Локатели.
— За съжаление, дава.
— Трябва да убеждаваме хората, а не да ги тероризираме. Ако тази работа се превърне в клане, ще стане сто пъти по-лошо.
— Няколко души с изпочупени кокали — това още не е клане — рече Брадли. — Хайде да не губим чувството си за перспектива.
Последната латерна в шествието се изтърколи покрай тях в магарешката каручка и от нея се разнесе старата популярна песен „Mamma sono tanto felice“. Локатели усети как сълзите напират в очите му. Макар да гледаше с презрение и недоверие на сицилианците, той се разчувства.
— Има ли друг такъв народ? През всичките години у тези хора не изчезна желанието да пеят серенади на майките си.
— Те гласуваха единодушно за червените при първия тур миналия месец — каза Брадли.
Той остави лъжицата на масата и се усмихна помирително на Локатели. Някога този човек предизвикваш възхищение у Брадли, когато беше в състояние да се надсмива над всички предписания и да поема всякакви рискове. Но с течение на годините заедно с физическите сили го напусна и мъжеството. Сега той винаги разглеждаше всеки проблем от двете му страни. Със секването на жизнените му сили го обземаше гибелно състрадание, което едва прикриваше слабостта и нервното изтощение. Би било много по-разумно, ако не бяха го включили в тази операция. На следващата среща с генерала Брадли възнамеряваше да засегне колкото се може по-деликатно въпроса за подмяната… „за предпочитане с някого, който гледа на нещата по-простичко. По-силна личност. Може би дори, ако позволите, с нотка на цинизъм в характера?“ Хрумна му един цитат от Лорка (генералът веднъж беше доверил, че е във възторг от него): „… човек с окаменели устни.“
— Нали не се каниш да се измъкнеш сега, Джон? — попита той тихо. — Не се каниш да излезеш от играта и да ме оставиш да се оправям сам?
След час градчето опустя. Ослушвайки се през прозореца за глухото потракване на каручките с латерните, Локатели чу само цвъртенето на врабците. Покритите с оръждавели храсталаци планини се издигаха около Миера, но дори през бинокъла на Брадли по склоновете им не се забелязваше никакво движение.
Марко пристигна с колата и Локатели пръв слезе при него.
— Нещо си притихнал. Perché stai zitto? Тревожи ли те нещо?
— Нищо, мистър Локатели.
— Смяташ ли, че всичко е наред?
— Всичко.
— Там ли са всички?
— Повечето. Митингът вече започна.
— А нашите приятели?
— Готови са за действия. Говорих снощи с един техен човек.
— Може ли да се разчита на тях?
По гладкото безизразно лице на младоженеца пробягна ехидна усмивка.
— Те са бедни, глупави хора, мистър Локатели, но са длъжни да изпълнят заповедите.
Брадли слезе с тропот по стълбите. Очите му блестяха, лицето беше изопнато от възбуда. Радостно предчувствие го караше да се вълнува, изпълваше го с убеждението, че сега е пред върха на своята кариера. Той се ухили на Локатели, прегърна Марко и го потупа леко по гърба.
— Колко време ще ни е необходимо да стигнем там, Марко?
— Десет минути. Може и по-малко, ако пътят е свободен.