— Ясно им е.
В този миг Марко само гореше от нетърпение операцията веднъж да завърши; иначе му беше все едно — разбира се, при условие че нейният изход удовлетвори началниците му. В ума му беше само Тереза. Предишната нощ тя отново се беше оплакала от болки. Сега той си я представяше в леглото в мрачната вътрешна стая; твърде свенлива, за да повика на помощ съседките, а болките започват да се повтарят и да стават по-остри; без помощта на акушерката, която Марко докарваше с колата; пищейки от болка и страх, докато водата изтича и кървавият зародиш излиза от утробата й. Тези видения бяха последвани ни от други: неудържим кръвоизлив, сепсис и разложение.
Когато Брадли заговори отново, той сякаш даде израз на собствените опасения на Марко:
— Да се надяваме, че не е станало нищо лошо.
— Дано е така, мистър Брадли.
— Чухте ли? — обади се Локатели.
— Какво? — попита Брадли.
— Този пукот. Като че ли е изстрел. Брадли се ослуша.
— Фойерверк — каза той. — Ракети. На тези празници винаги правят фойерверки.
Както хората от Почтеното братство властваха над бандитите и ги използваха, така и те на свой ред използваха и потискаха злочестите овчари в своя район, много от които в трудни времена бяха готови сами да го ударят на разбойничество, но, общо взето, предпочитаха да бъдат оставени на мира и да си гледат животните. Готвейки се за операцията в Коло, бандитите завербуваха насилствено петдесет и трима овчари. Трима избягаха по пътя — единият от тях раниха, но той успя да изпълзи извън обсега на бандитския огън. Макар че на всеки овчар дадоха по една лека карабина, шестимата бандити, които отговаряха за тях, им нямаха доверие и сами носеха патроните. Те носеха и един радиопредавател, с който щеше да работи един от бандитите и с чиято помощ щяха да поддържат връзка с основния отряд. Овчарите и техните пазачи заеха преди здрач позиции по склоновете на пирамидалната планина Кумета. Според плана на другата сутрин по радиосигнал от Месина те трябваше да се спуснат от планината, да заобиколят в тил празнуващата тълпа и да заловят — или при необходимост да убият — онези политически личности, които се опитат да избягат, когато Месина нанесе главния удар. За да няма нови бягства на овчари, бандитите, които и без това бяха изнурени от дългия преход през планините, трябваше да ги пазят и цяла нощ.
Слухът, че ги водят в капан и че техните командири се канят да ги оставят на произвола на съдбата, беше разстроил дисциплината сред бандитите. Те чувстваха, че няма да се оправят без численото превъзходство на овчарите, но не можеха да рискуват да им раздадат патроните преди часа на нападението. След безсънната нощ нервите взеха да им играят номера: макар и лишени от въображение, тези хора започнаха да мислят за знамения и поличби и да вземат пасящите овце за човешки фигури, дебнещи сред скалите. Установената сутринта радиовръзка с Месина, който се намираше на Пицута, внесе известно успокоение, но по-късно, когато до началото на операцията оставаха броени минути, едно непредвидено обстоятелство обърка всичко. Двама младежи от Миера, които търсеха уединено място за срещата си с някаква странстваща проститутка, се натъкнаха на скривалището на бандитите. И тримата бяха хванати и вързани. Оказа се, че едно от момчетата е братовчед на радиста, и бандитът научи от него, че чичо му и леля му са сред тълпата в Коло. Убеден, че клането е неизбежно, радистът изведнъж свърна зад една скала и побягна. Двама от другарите му го подгониха, а петима овчари, възползвайки се от суматохата, също побягнаха. Започна престрелка между бандитите и дезертьорите, но никой не беше ранен. С излизането на радиопредавателя от строя връзката между двата бандитски отряда беше прекъсната.
Мълчанието в ефира хвърли в пълно отчаяние бандитите на Пицута и скоро те бяха сковани от нерешителност. Тези необразовани хора бяха запазили вродената си схватливост и изтънчените си животински сетива и така надушваха близостта на смъртта, сякаш тя издаваше мирис. Между отделните групи по склоновете на Пицута все едно по телепатичен път запълзяха слухове. Всички започнаха да мислят, че полицията и карабинерите са решили да забравят прословутите си традиционни разногласия и да се обединят, за да ги унищожат. Някои твърдяха, че са чули стрелба в района на Кумета, и като най-правдоподобно се наложи обяснението, че това е внезапно нападение от страна на временно обединилите се сили за поддържане на реда.
Основният отряд на бандитите беше разделен на три групи, всяка от които беше получила по една картечница „Бреда“, и за всеки случай по една 78-милиметрова минохвъргачка, макар че използването им беше забранено. Малко след девет, когато напрежението беше достигнало своя връх и вече петнадесет минути нямаше връзка с Кумета, един пост на горния склон на Пицута съобщи, че откъм тила на бандитите напредва отряд от тридесетима души, които вече са на половин миля от тях. Около Месина се надигна вълна от паника и той сметна за необходимо да я спре, като извади пистолета си. Той не вярваше, че появата на тези неизвестни хора крие някаква опасност: по-вероятно бе това да са селяни, които отиват на митинга, а не цивилни полицаи, изпратени да нанесат предателски удар. Но време за изясняване нямаше, първоначалният план беше рухнал с мълчанието от Кумета и подготвеният с такава хитрост капан вече не съществуваше. Ако сега Месина наредеше на хората си да влязат в селото и да заловят Кремона и другите политически водачи, нямаше кой да пресече на червените пътя за бягство. Нямаше никакво време да се скалъпва нов план, а и Месина не беше уверен докога ще съумее да удържи бандата си. Не беше в характера на бандитите да изчакват, те се изявяваха най-добре в боя, Месина даде знак на картечарите да открият огън.