Марко беше повикан в Монреале, в случай че се наложи да го разпитат за подробностите на плана, но той прекара в бездействие часове в един хамбар заедно с телохранителите, които бяха дошли с господарите си; те бяха все хора, известни с умението си да мълчат. В няколкото случая, когато стана дума за дон К., те говореха почтително за „известно лице“. Съвещанието започна в седем сутринта, а по пладне Марковият покровител Таляфери излезе, потупа го по рамото и му кимна, давайки да се разбере, че всичко е минало гладко. Двамата отпътуваха с колата на Таляфери.
Планът на Марко, който допадна на всички от братството, защото беше лесно осъществим, предвиждаше бандите, изолирани от водачите си, да бъдат примамени от планините, където те бяха в стихията си, в непознатите им равнини, където можеха да ги притиснат без шанс за спасение и спокойно да ги избият. Планът допадна много на дон К., защото му даде възможност да определи за екзекутор единствения човек от братството, който застрашаваше поста му начело на организацията — Бенедето Джентиле от Монреале. Започнал живота си като козарче, той беше запазил любовта си към животните и това го караше да живее като примитивен номад в колибите, построени покрай пасищата на огромните му вече стада. Джентиле, който имаше зъб на бандитите заради навика им да задигат козите му, прие с удоволствие възложената му задача. Така той подписваше собствената си смъртна присъда, според дон К., защото беше достатъчно да се разчуе, че Джентиле е виновен за убийството на някой бандит, и той щеше да стане жертва на роднините на убития. Дори и могъщият Джентиле не би могъл да оцелее, щом го подгонят десетина или повече мъже, които ще зарежат всякакви други занимания и ще чакат, ако се наложи, години наред, докато дойде денят на разплатата.
В съответствие с плана на Марко на полицейските началници беше наредено да изтеглят от Монреале всички свои сили и да ги съсредоточат в планините в района на Трапани. Там бандитите се държаха в очакване на новини от Месина и Сарди, които уж действаха за паспорти за тях с оглед на безпрепятственото им заминаване за Южна Америка. Както обикновено, техен шпионин в полицията ги държеше в течение за намеренията и придвижването на полицейските сили и само часове след пристигането на полицейските отряди в района на Трапани бандитите получиха писмо, написано уж от Месина. В него се нареждаше на бандата да се придвижи на малки групи на интервали от по два дена към Монреале, където да се обадят на Джентиле, който ще ги подслони и ще ги упъти по-нататък.
В това нямаше нищо необичайно. При безкрайните си скитания бандитите винаги се придвижваха на тройки и на четворки, за да не бият на очи, и когато спяха под покрив, това винаги беше дом на човек от Почтеното братство. Джентиле беше сварен неподготвен от пристигането на първата четворка бандити, които направиха прехода през планините два пъти по-бързо, отколкото очакваше той; наложи се да ги приемат приятелски, да разсеят вродената им мнителност, да притъпят бдителността им, след което ги придумаха да пийнат вино със сънотворно, вързаха ги и ги предадоха на полицията. Положението ставаше опасно за Джентиле, затова той незабавно опаса фермата си с въоръжени мъже, конто посрещнаха следващата група с огън от засада. Единственият оцелял бандит, по когото стреляха от канавките и иззад стените, успя да се измъкне до шосето за Палермо, където го подгониха с кола и го прегазиха.