— Цялата компартия на Сицилия ликвидирана с един замах — отбелязва Брадли. — Просто насъскваш бандитите срещу тях. От това по-просто здраве му кажи! В която и да е друга страна това би било чиста фантазия.
— И тук е чиста фантазия — каза Локатели.
— Ще ликвидираме само ръководителите — поясни Марко. — Шепа хора, които влияят опасно на селяните.
— И ще се вдигне страхотна олелия — рече Локатели.
— Да, страхувам се, че тук си прав, Джон — съгласи се Брадли. — Представяш ли си каква врява ще настъпи?
— Обществеността ще възнегодува срещу бандитите — отбеляза Марко. — Бандитите ще действат по нареждане, но за това няма да знае никой.
— Смяташ, че истината никога няма да излезе наяве? — попита Локатели.
— Уверен съм — отговори Марко.
— Откъде тази увереност?
— Има начини да се осигури това.
— Без тайни и увъртания, моля — намеси се Брадли.
— Освен нас само бандитите ще знаят истината, а те също ще изчезнат. Щом стане ясно, че от бандитите вече няма полза, те ще бъдат отстранени.
Отстранени. Изчезнали. Брадли слушаше думи от собствения си речник. „Живеем в странен свят. Тези евфемизми, предполагам, изпълняват някаква защитна функция… ограждат въображението от вредната действителност.“
Вървящият редом с него Локатели се приближи и закътка укорително със сух, сякаш излизащ от корема му глас:
— … А да си се замислял някога какво ли ще каже генералът за това?
— Генералът — повтори Брадли. — Нелсън ли беше онзи, който държеше далекогледа пред сляпото си око? Генералът? Защо да си създаваме ядове предварително, а, Джон? — Той се взираше в трите сенки мъничета, които бягаха пред тях под обедното слънце. — Как беше името на онова място, Марко? Където бандитите ще пречукат комунягите?
— Коло. Близо до Лекара Фриди.
— Не го зная. Удобно ли е за операцията?
— Митингът ще се състои на открито, в горния край на един проход, наоколо е все планина. Естествен амфитеатър от скали.
— Добре го каза — рече Брадли. — Образно.
— Там ще се съберат няколко хиляди души от селата около двата края на прохода. В даден момент пътищата могат да бъдат блокирани и хората ще се окажат в капан. Цялата местност ще бъде под обстрела на картечници и минохвъргачки.
— Вече използват и минохвъргачки, а?
— И противотанкови гранатомети — допълни Марко. — Модерни полеви телефони, радиопредаватели, всичко. Вашата армия им даде всичко, каквото поискаха, без планинска артилерия.
Брадли вдигна вежди и ококори очи да покаже изненадата си.
— От кого са взели цялата тази железария?
— От предишния генерал — отговори Марко.
— Да, разбира се, почвам да забравям. Времето, когато задвижиха онази платонична история със сепаратистката държава. Жалко, че нищо не излезе от това. Ще задоволиш ли любопитството ми: къде ще бъдат полицията и карабинерите по време на тази работа?
— Някъде другаде.
— Просто някъде другаде. Марко, непрекъснато ме смайваш. Още един въпрос: можем ли да изтървем тази работа?
— Не ви разбирам, мистър Брадли.
— Колко души освен Кремона възнамерявате да очистите?
— Най-много тридесет. В това число мнозинството от провинциалните партийни лидери.
— Изключено — обади се Локатели. — Дума да не става.
— Тридесет бива — рече Брадли. — Стотина ще дойдат малко множко.
Измъчен и тревожен, но възпиран от благоприличие в присъствието на Марко, Локатели отчаяно впиваше нокти в дланите си.
— Ловка политическа хирургия, на време и на място — отбеляза Брадли. — Не е кой знае каква цена за свободата.
— Клането си е клане, както и да го наричаш — възрази Локатели. — Кремона го имат тук за герой.
— Имаха го — поправи го Брадли. — Мина им вече времето на партизаните. Колко й трябваше на тълпата в Ерусалим да забрави Исус Христос? Тези твои бандити — обърна се той към Марко, — които ние, напразно или не, снабдявахме с оръжие, винаги са отстъпвали по брой на силите за сигурност — горе-долу един срещу тридесет. Как така все още действат?
— Има някои неща, в които човек не може да вникне напълно — каза Марко. — Може би още не им е дошло времето да изчезнат.
Ама че страна! Ама че страна! С някакъв див възторг Брадли заоглежда пейзажа, издълбаните стени на кариерата и небето с ленивите врани под него. Една конска муха го ухапа по напуканата кожа на ръката и мигновено беше размазана.
Марко продължаваше обичайното изложение, което рано или късно всеки сицилианец правеше пред готовия да го слуша чужденец:
— От многовековната си история сме извлекли много поуки. Научихме се да разрешаваме по свой начин проблемите си. Чужденецът не винаги може да ни разбере.