Генерал-лейтенантът се замисли за двайсет секунди.
— Вие офицер на служба ли сте?
— Да, господине. Аз съм от випуск 83-та на Академията, господин генерал-лейтенант.
— Щом намерим време, двамата с теб и босоногия ще изпеем химна на Академията. Но сега се налага да изслушаш онова, което имам да кажа на събралите се тук. То е единствено, за да си в течение. Забранено ти е изрично да разказваш на тайнствените хора какво си чул, когато им позвъниш.
— Тъй вярно, господине.
— След това си хапни поничка, налей си чаша кафе и слушай внимателно.
— Добре, господине.
— Никак не съм изненадан, дами и господа — заяви Макнаб, — че повишеният приток на кръв към мозъка ми след сутрешното тичане ми даде някои идеи на проблемите, с които се сблъскахме снощи. Вече не е проблем как ще скрием подполковник Кастило и двамата Барлоу на Козумел, без да ги забележат зорките очи на ФБР и граничен патрул. Трябва да благодарим за щедростта на Алойшъс Франсис Кейси. Подполковник Кастило, нали не греша, че можеш да ръководиш операцията от фермата си в Мидланд? Не греша, нали?
— Мога, господине. Въпреки това предпочитам…
— Не съм те питал за предпочитанията ти — сряза го Макнаб. — Тъй като майор Портър потвърди, че твоят „Гълфстрийм“ се наблюдава от служители на ФБР, въпросът е „Как да прекараме босоногия и приятелите му до ферма в Тексас, без ФБР да разберат?“ Ако вземем „Гълфстрийм“-а или някой друг граждански полет, те веднага ще се усетят. И така, тичах аз по брега, докато други, които няма да споменавам, си лежаха кротко, и отговорът дойде сам. Щом излязох от душа, се обадих на полковник Джейк Торине.
Макнаб погледна полковник Хамилтън.
— Полковник Торине, макар да е от Военновъздушните сили, е един от нас.
Хамилтън кимна.
Генерал-лейтенантът продължи:
— Полковник Торине често се съгласява както с анализа, който правя на различни проблеми, така и с разрешението, което предлагам. Докато разговаряме, полковник Торине или вече е, или в най-скоро време ще бъде на международно летище „Балтимор/Вашингтон“, където ще подпише едномесечен наем за „Лиърджет“ от „Сигнъчър Хлайт Съпорт“. Самолетът ще бъде ползван от благотворителен фонд „Лоримър“, на който той е директор. Щом свърши тази работа, „Лиър“-ът ще бъде докаран на летище „Пенсакола“ от капитан Ричард М. Спаркман от Военновъздушните сили и оставен тук. По принцип са необходими двама пилоти да управляват „Лиър“, но съвсем спокойно може да се мине и само с един добър пилот. Спаркман ще бъде в цивилно облекло и ще пътува като цивилен пилот. Ще отиде в залата за пътници, където ще го посрещне майор Дик Милър, също в цивилни дрехи, и господин и госпожа Джак Бритън. Спаркман ще пусне летателен план до североизточното летище в града на братската обич21 който ще бъде за „Гълфстрийм“. За „Гълфстрийм“ са необходими двама пилоти, затова изпращаме Милър. Напълно възможно е по този начин да избегнем нежеланото внимание от страна на ФБР. Дори да не успеем, техните хора много скоро ще научат, че след като се е появил пилот, изпратен от фонд „Лоримър“ да вземе самолет „Г-III“, трима чернокожи, единият пилот, пристигнали с такси или от „Хилтън Гардън Ин“ — намира се малко по-надолу от нас, на плажа — са се качили в „Г-III“ и са поели към Филаделфия. След като разберат, че обектът, който дебнат, не е нито един от триото на борда на „Г-III“ — подполковник Кастило трябва да се е сдобил с доста впечатляващ тен по време на краткия си престой на плажа — те ще решат, че той или се е промъкнал на борда на самолета, докато не са наблюдавали, или че е напуснал щата по друг начин, като например с автомобил. Сигурно ще гледат да замажат положението, като пратят свои колеги на летището във Фили. Колегите ще видят как господин и госпожа Бритън слизат от самолета и ги посрещат полицаи от Филаделфия. Тогава господин и госпожа Бритън ще отидат в хотел „Фор Сийзънс“ — домът им е надупчен, полковник Хамилтън; настаняването им ще бъде покрито за колкото време е необходимо от благотворителен фонд „Лоримър“, но от ФБР няма да знаят, че е така, тъй като господин Бритън ще е казал на бившите си колеги от полицията „разкарайте федералните“ или нещо подобно. Истината е, че филаделфийските ченгета и агентите на ФБР не се обичат много, така че бившите колеги на господин Бритън ще изпълнят молбата му с огромна радост. След това „Гълфстрийм“-ът излита за международно летище „Балтимор/Вашингтон“, където ще бъде оставен за поддръжка. По-наблюдателните сред вас сигурно са забелязали, че господин Бритън остава във Филаделфия, където ще се опита да научи нещо полезно за химическия завод в Конго от Афроамериканските луди глави. Капитан Спаркман и майор Милър остават във Вашингтон, където Милър ще поеме задълженията на полковник Торине, който ще пътува известно време.