Така не само че не се налагаше да вземе душ, ами шумът, който щеше да вдигне, можеше да го събуди. Когато дръпна водата в тоалетната, имаше чувството, че изригва гейзер.
Ами как ще се облече? Нямаше смисъл да се облича, за да слезе тихо в кухнята, за да си направи чаша чай и да препече филийка, след това да се върне и отново да се съблече.
Огледа се и намери разрешение.
В първия гардероб, който отвори, откри халат, закачен на кукичка. Беше стар, износен и пооръфан по краищата, но пък бе толкова мек. Вдигна го, за да го огледа, и откри, че е чист. След това забеляза, че е останал от военния колеж на Карлос. На гърба му бе изписано „Американска военна академия“, а отпред, на гърдите, се виждаше герб.
Тя го облече и се усмихна, когато си каза, че е облякла халата на Карлос от студентските му години.
„Колко приятно.“
„Много интимно…“
Не си облече бельо. Не обичаше да слага същото бельо, което вече бе носила, а нямаше смисъл да облича чисто, преди да се е изкъпала, още повече че след няколко минути щеше да го свали.
Отвори вратата на банята, огледа се, ослуша се и едва след това излезе в коридора. Хукна боса към кухнята.
Ослуша се на вратата, за да е сигурна, че няма никой, след това влезе бързо и затвори тихо вратата.
Когато се обърна, погледът й попадна на трима непознати, насядали около масата в кухнята.
Единият беше много едър, мургав. Другите две бяха жени — мургава, привлекателна, с латино черти, малко по-млада от мъжа, и дама с посребряла коса, седнала с изпънат гръб, вероятно някъде в средата на шейсетте, може би дори по-стара.
Светлана се усмихна с неудобство и кимна.
Възрастната дама й се усмихна.
— Е, мила, виждам, че Ранди е бил прав. Каза, че доста си те бива.
Светлана мълчеше.
— Аз съм Алисия Кастило, мила. Бабата на Карлос.
Светлана продължаваше да мълчи.
Доня Алисия посочи.
— Това е другият ми внук, Фернандо, а това е съпругата му, Мария.
— Говорили сте с Ранди? — рече неочаквано Светлана.
— Обади ми се веднага щом се върна от Форт Райкър. Беше много развълнуван, когато ми каза, че Карлос „си има приятелка. Доста си я бива.“
Светлана мълчеше.
— Спомена, че се казваш Светлана — много красиво име! — и ми каза, че внукът ми вече не е сам и това било чудесно!
— Ранди е много мило момче — отвърна Светлана. — А вие сте му прабаба.
— Нарича ме бабче.
Светлана въздъхна.
— Бикът излезе на светло или каквото там Карлос казва. Като пълна глупачка го издадох, когато видях Ранди. Сега, като се замисля, съм доволна, че стана така.
— Изпуснахме кравата от обора — уточни Фернандо.
— Точно така — съгласи се Светлана.
— Значи Ранди знае — обади се отново Фернандо.
Светлана кимна.
— Господи! — ахна доня Алисия. — Как мина?
— Добре. Говориха си дълго и се разбраха да пазят тайна.
Фернандо изсумтя.
— Все някога щеше да излезе наяве. Нямаше начин да остане „тайна“ още дълго.
— Дяволите да те вземат, Фернандо — кипна Мария. — Аз знаех още от самото начало, а ти все повтаряше, че имам мръснишки мисли и съм прекалено подозрителна.
— Къде е грингото? — попита Фернандо.
— Фернандо! — надигна предупредително глас доня Алисия.
— Кой? — учуди се Светлана.
— Карлос Гилермо Кастило или Карл Вилхелм фон унд зу Госингер, или каквото там име е решил да използва днес.
— Оставих го да спи. Беше изтощен.
— Сигурно — погледна я многозначително Мария, след това отпи глътка кафе.
Светлана сви рамене.
— И бика изпуснахме от плевнята, нали?
— Естела знае ли кой в коя стая е? — попита Фернандо.
Светлана кимна.
Той погледна доня Алисия и се ухили.
— Значи затова домакинката липсва, нали, бабче? Чула е, че кацаме, видяла те е, че слизаш от самолета, и е решила, че е най-добре да се спаси нанякъде.
Вратата на кухнята се отвори отново. Влезе ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота.
— Пехотинците са на линия — обади се Фернандо. — Само че въпросът си остава.
— Млъквай, Фернандо — нареди доня Алисия. — Здравей, Лестър.
— Госпожо — отвърна любезно Брадли.
- Semper Fi22, Лес — обади се отново Фернандо.
— Казах ти да мълчиш — повиши глас доня Алисия. — Какво да направим за теб, Лестър?
Брадли се обърна към Светлана.
— Подполковник, знаете ли къде е подполковникът?
— Как я нарече? „Подполковник“ ли? — полюбопитства Мария.
— Подполковникът си търси проклетата хавлия — провикна се Кастило от коридора, след това влезе в кухнята, докато закопчаваше ризата, с която бе предишния ден. Тя почти покриваше боксерките му.
22
„Semper Fi“ от „Semper Fidelis“ (лат.) — Винаги верен — мото на американските морски пехотинци. — Бел.прев.