„Не каза в коя област“, помисли си с възхищение Кастило.
„Едва ли някой от тях двамата разбира от разследване на убийство. Но пък Били знае, че Ото се превръща в нетърпим досадник, ако не го държиш на каишка.“
„Ето, че Били вече започна да се разпорежда и на бърза ръка постави Ото на колене. Нали се надявах да стане точно така.“
— Ще звънна един телефон — заяви Гьорнер.
— Ото, мислех си, че е най-разумно да откараш Били във Вецлар, а аз ще заведа Дохърти и Юнг в Марбург — ще ги настаня в „Европайшер Хоф“, където ще си направят среща с властите за утре сутринта. Останалите — включително и кучетата — ще взема с мен в мерцедеса, ягуара или във вана, за да отидем в къщата. Става ли така?
— За мен става — обади се Били Кочиан и по тона му стана ясно, че въпросът е приключен.
Гьорнер остана загледан в него, намръщи се недоволно, но кимна.
— Вземи ягуара му — въздъхна примирено той. — Предполагам, ще трябва да пийна едно — дори няколко — във Вецлар, а не искам да карам, след като съм пил.
(Четири)
— Да, разбира се — отвърна Кастило в отговор на думите на телефонистката, че след като е открила търсения номер, ще го свърже срещу малка такса.
Кастило караше ягуара. Едгар Дешамп бе на предната седалка. Дейвид Юнг и Джак Дейвидсън се бяха свили отзад с разположилия се между тях Макс. Кучето погледна през задния прозорец към вана „Мерцедес-Бенц“, в който бяха Джак Дохърти, Джейк Торине, Дик Спаркман, Медхен, кученцата, двама от охраната на фирма „Госингер“ и багажът.
— „Европайшер Хоф“ — чу се глас от спикъра на ягуара. — Guten Abend8.
— Обажда се Карл фон унд зу Госингер от фирма „Госингер“ — представи се надуто Кастило на немски.
— С какво мога да ви помогна, хер фон унд зу Госингер?
— Бих искал да направя резервация за двама бизнес партньори. Най-добре апартамент с отделни спални, но ако нямате, може и две от хубавите ви стаи.
— С удоволствие, хер фон унд зу Госингер. Кога да очакваме бизнес партньорите ви?
— След около час. Нали няма да ви затрудня, ако ви помоля да издадете сметката на името на фирмата?
— Не, разбира се.
— Бихме искали и да вечеряме. Ще бъде ли проблем?
— Ще задържим ресторанта, отворен за гостите ви, хер Госингер.
Кастило се намръщи, докато броеше хората си.
— Девет човека сме.
— Очакваме ви, хер фон унд зу Госингер.
— Много ви благодаря — отвърна Чарли и протегна ръка, за да изключи копчето на волана.
Едгар Дешамп изръкопляска.
— Браво, хер фон унд зу Госингер — поздрави го той. — Изключително добре премерена доза любезна арогантност. Само дето не накара момичето да козирува.
— Нали знаеш какво са казали хората, Едгар? „Когато си в Рим“ или по-точно казано в Das Vaterland9.
— Добре, това е ясно, я по-добре кажи нямаш ли намерение да кажеш кой къде ще шета из Рим?
Кастило мълча дълго, докато обмисляше казаното. След това се намръщи колебливо, но си каза: „Какво пък толкова?“.
— Добре — заяви той. — Внимавайте. Ще проведем кратък тест. Мислете си за Сталинград. Червената армия обстрелва германските войски. На тях обаче да вземе да им излезе късметът и уцелват един Kublewagen…
— Какво? — прекъсна го Юнг.
— Военната версия на фолксваген костенурка — обясни Дейвидсън. — Преди време ги продаваха в Щатите.
— А, да, сетих си — отвърна Юнг. — Симпатична кола.
— Сега може ли да продължа с урока по история? — В огледалото за обратно виждане, той забеляза как Юнг изрече само с устни: „Извинявай“. — Благодаря. Та в джипа се возели разни офицери, не били от висшия състав на фон Паулус…
— А, спомням си фон Паулус — обади се Дешамп. — Той звъннал по телефона на Хитлер, казал му, че са обградени, че мунициите им са на привършване, че са принудени да ядат конете си, и попитал може ли да се предадат. Фюрерът отвърнал: „Поздравявам ви, генерале, вече сте фелдмаршал. Германските фелдмаршали не се предават. Но вие, разбира се, имате още едва възможност, самоубийството…“
— Сериозно? — възкликна Юнг.
— На следващия ден, фелдмаршал фон Паулус се предал — довърши Дешамп, — като по този начин казал на Хитлер: „Фюрер, майната ви.“
Кастило заговори отново:
— Може ли най-сетне да продължа? Дребната риба в джипа бил тежко ранен и щял да загине безславно, ако някакъв осемнайсетгодишен Gefreite — ефрейтор — от Виена не го пренесъл в мазето на сградата и не взел мерки. Както на всички ви е добре известно, нито едно добро дело не минава безнаказано. Следващите няколко снаряда уцелили сградата и ефрейторът също бил тежко ранен. На следващия ден лекарите открили и двамата и ги прибрали — дядо ми бил дребната риба, а Били Кочиан ефрейторът — и ги евакуирали с един от последните полети към родината…