Истината бе, че нито единият, нито другият бе от Министерството на външните работи, въпреки че се полагаха много усилия, за да бъде прикрит този факт. Истината бе, че и Дилуърт, и Дарби бяха от Централното разузнавателно управление, изпратени съответно във Виена и Буенос Айрес, и че чековете със заплатите им се изпращаха от отдел „Тайни операции“ на Централното разузнавателно управление в Ленгли, Вирджиния.
Тъкмо в тази си роля — съвсем истинска — Елинор Дилуърт седеше в офиса на генералния консул и чакаше да си каже няколко думи с истински дипломат от кариерата, Роналд Дж. Спиърсън, който бе, тъй като в момента нямаше посланик в Австрия, шарже д’афер в американското посолство.
— Елинор, може би не си забелязала, но днес е Бъдни вечер — заяви Спиърсън, когато влезе в кабинета. Беше висок строен мъж в началото на четирийсетте.
— В такъв случай ти желая честита Коледа, Рони.
Според Спиърсън персоналът в посолството трябваше да се обръща към него с „господине“ и не му бе никак приятно да го наричат „Рони“ дори когато собствената му съпруга си го позволяваше.
Той я погледна навъсено.
— Не съм в настроение за сарказма ти — сряза го тя. — Много добре ми е известно кой ден е и нямаше да настоявам да дойдеш, ако не беше важно.
— Не исках да те обидя, Елинор — заяви след малко той. — Ако едно извинение е достатъчно, смятай, че съм го казал.
Тя се замисли за миг, накрая кимна.
— Кърт Кул и съпругата му са били убити — съобщи тя.
— Кърт Кул от „Кулхаус“ ли? За този Кул ли говориш?
Тя кимна.
— Към шест и половина тази вечер — уточни тя. — Телата са били открити зад статуята на Йохан Щраус в Щатпарк.
Тя посочи към прозореца, от който се разкриваше изглед към Паркринг и Щатпарк.
— Ами… аз…
— Убити са с гароти — продължи със спокоен глас тя, — метална гарота от онези, които използвали в миналото унгарската Тайна полиция.
— Елинор, какво общо има всичко това с мен? Каква е връзката с посолството?
— И сега — продължи тя, без да отговаря на въпроса му, — на стената в Ленгли ще бъде поставена още една звезда. Освен това държа да подчертая, че и Гертруд Кул заслужава звезда.
Спиърсън прикова очи в нея.
— Елинор, да не би да искаш да кажеш, че Кърт Кул е един от вашите…
— Казвам, че Кърт Кул служи тайно на страната си повече години, отколкото са твоите.
— Просто не мога да повярвам — заяви Спиърсън.
— Знаех си, че няма да повярваш. Въпреки това вече си уведомен.
— Господи, че той беше старец!
— На седемдесет и пет — уточни тя. — На същата възраст като Били Уо.
— Били Уо ли?
— Човекът, който спипа Карлос Чакала. Последното, което чух за него, бе, че обикаля Афганистан и се опитва да спипа Осама бин Ладен.
Той отново впи поглед в нея, преди да отговори.
— Ако онова, което казваш, е истина…
— Казах ти го, за да живнеш малко на Коледа — сопна се саркастично тя.
— Защо не съм бил уведомен досега?
— Защото нямаше необходимото ниво на достъп до секретна информация. Сега, поне според мен, се налага да научиш.
— Ами посланикът? Той знае ли?
— Не, и той няма необходимото ниво за достъп до секретна информация.
— Искаш да кажеш, че сама си взела решението да ми кажеш, така ли?
— Имам право да му кажа, ако преценя, че е необходимо. Можех и да не му казвам.
— Това е нарушение на принципа за работа в екип.
— Държавният секретар одобри всичко, което ми бе казано от директора на Централното разузнаване.
— Какви задачи е изпълнявал Кул за ЦРУ?
— В общи линии ли да ти разкажа, или искаш да чуеш за целия сценарий?
— Най-добре ми разкажи всичко.
— Добре. Кул беше унгарски евреин. Семейството му отдавна било в сладкарския бизнес, още отпреди Първата световна война. Усетили те накъде духа вятърът и през 1939-та избягали от Унгария в Щатите. По онова време Кърт бил на десет години, най-малкият от децата на семейството. Вече имало „Кулхаус“ в Ню Йорк Сити и още една в Чикаго. Семейството отново подхванало бизнеса си. Когато започнала войната, по-големият брат, Густав, постъпил в армията, бил вербуван от Управлението на стратегическите служби и бил в един от първите джедбъргски екипи5.
— Първите какви?
— Агенти на Управлението на стратегическите служби, обучавани в Джедбърг, Шотландия, които били прехвърляни със самолети в окупираната от германците Европа. Бил Колби, за него сигурно си чувал, става директор на Централното разузнаване през 73-та, е един от тях. Густав е заловен във Франция, изпратен в концлагера „Заксенхаузен“ и екзекутиран непосредствено преди пристигането на руснаците. През 1946-та, едва навършил седемнайсет, Кърт, по това време американски гражданин, постъпва в армията. Една от причините да иска да замине за Европа е, за да провери дали може да се спаси нещо от имуществото им. Втората е да отмъсти за брат си.
5
Джедбъргски екипи — американо-британски екипи, които тайно се спускат във Франция, за да окажат помощ на френската Съпротива през Втората световна война. — Бел.прев. (Състоят се главно от американци от УСС и британци от СИО, спускани са не само във Франция, а и в Белгия, Холандия, Норвегия; обикновено освен задължителния радиооператор има и по един френски офицер от разузнаването, и