Кастило помълча, след това остави с трясък чашата кафе.
— Прав си, Едгар. Наистина съм готов да се наежа. Само че няма да ти позволя да го сложиш — нито него, нито нея — гол на един стол, да го заливаш с леденостудена вода и да пуснеш прожектор в очите му.
Дешамп поклати глава.
— Подценяваш ме, шефче. Подценяваш и мен, и Алекс, и Сантини. Подобни методи не вървят при Березовски и сестрата и ние го знаем. Ще му дадем повод да се потормози, докато го разпитваме на смени, без прекъсване.
„Мама му стара. Точно тук новата ми връзка започва да куца.“
— А той за какво ще започне да се притеснява? — попита Кастило.
— Къде се намира сестра му и какво ни е казала.
„Къде му е умът?“
— А сестра му къде ще бъде?
— Където си и ти, шефче.
„Какво каза той?“
— Какво?
— Където и да е другаде, стига да не е тук, шефче, когато посланик Монтвейл позвъни, за да те попита защо си пропуснал да му съобщиш за Березовски. Барилоче е доста добра идея. Нали ще ходиш до там, за да се видиш с Певснер?
— Искаш да я взема със себе си ли? Това ли намекваш?
„Да се отдадем на малко романтика в Барилоче ли?“
„Господи, май все пак знаят.“
„Това ли се опитват да ми кажат?“
„Искат да ме разкарат от пътя си, защото се представих като най-забележителния глупак, като изчуках агентка на СВР.“
„Тъй като няма друг начин да се отърват от мен, ми предлагат сексмаратон в Барилоче.“
„Най-сетне здравият ми разум се върна.“
„Светлана, любов моя, сега вече разбирам какво се случи. Не ти се сърдя. Ти направи онова, което беше длъжна да направиш, при това го стори невероятно умело. Няма да го забравя — за дупето ти говоря, защото е невероятно — докато съм жив.“
„Но… Да, видях светлината в края на тунела. Благодаря ти, господи, за просветлението, старият Чарли вече няма да съгрешава.“
— Добре, Едгар — реши Кастило. — Стига глупости. Защо искаш да ме пратиш някъде?
Въпросът изненада — може би дори шокира — не само Дешамп, но и останалите. Пролича по израженията им.
— Шефче, вече ти казах. Искаме да разпитваме мръсника в продължение на четирийсет и осем часа.
— Можете да го направите и докато съм тук. Знаете, че обикновено не ви се бъркам. Какво има? Или ми казвате истината, или ще чакам, докато от Агенцията ни изпратят хора, които да ги приберат.
— Мили боже! — възкликна Дарби.
— Казах ви аз, че ще стане нещо такова — обади се Дешамп.
— Казвайте — настоя Кастило.
Дарби вдигна ръце.
— Кажете му.
— Няма да ти стане никак приятно, шефче.
— Хайде.
— Става дума за егото ни — отвърна Дешамп.
— Какво?
— Никой в Агенцията не би трябвало да знае какво правят останалите, нали така? Ако те гръмнат, слагат ти звезда без име на стената. Това обаче са пълни глупости. Всеки, който има достатъчно мозък в главата, знае какво става.
— Накъде биеш? — попита Чарли.
— Ще ти кажем, докато това фиаско, но нека да не го наричаме фиаско… докато не докараме ситуацията докъдето трябва.
— Снощи, след като говорихме, двамата с Дарби пийнахме по едно, защото, както ти е известно, шефче, in vino Veritas18 и аз му казах, че имаме достатъчно за Агенцията, въпреки че работя за теб.
— Все това повтарям, но досега нищо не разбрах.
— Добре. Ако бях лоялен на Агенцията, когато ми каза, още във Виена, че си осигурил тези двамата, трябваше да настоявам да следваме правилата и да ги предадем на госпожица Мънипени, тъй като тя е представител на ЦРУ, който отговаря за предателите, поне според девети параграф. Ако не го беше направил, трябваше да я уведомя, че не спазваш правилата, с които се съобразяваме в ЦРУ.
— Ти не каза нищо.
— Защото ти постъпи правилно, шефче. Беше грабнал топката и я беше насочил към вратата.
— Чарли — намеси се Дарби, — когато ми каза, че отново съм ма работа при теб, че нямам право да казвам на никого, аз не казах.
Кастило го погледна и зачака да чуе и останалото.
Дарби мълчеше. Дешамп обясни вместо него:
— Въпреки че имаше нареждане лично от Франк Ламел, заместник-директора на Централното разузнаване, да му съобщи — или на директора — незабавно, лично, ако отново влезе в контакт с теб. Ти, разбира се, не трябваше да знаеш абсолютно нищо по този въпрос.
— Мама му стара — възкликна Кастило.
— Ти да не би да си въобразяваш, че добрият стар Франк дойде в болницата просто така, за да се увери, че си добре и се възстановяваш? Той искаше да е наясно кои са хората около теб.