Кастило му го подаде. Беше изненадан от това, колко мокър е станал вестникът за краткото пътуване от „Пилар“ — „Копеленце дребно, помисли си той и почеса кученцето, сигурно цялото ти тяло се състои от пикочен мехур“ — и от неочакваното любезно отношение на офицера от жандармерията.
„Обикновено стоят настрани и се упражняват да гледат лошо.“
Причината бързо се изясни. Командващият им офицер тръгна към Кастило, след това затича и когато пристъпи към Чарли, го прегърна мечешката, а после го целуна и по двете бузи.
— Приятелю, Чарли — възкликна той. — Радвам се да те видя!
„Каква е цялата тази работа?“
— Полковник Мунц ми каза, че ще проявиш разбиране — заяви комендант Лиъм Дъфи. — Само че това няма да оправи нещата.
— Убиха трима и раниха шестима освен двамата, които гадовете ликвидираха. — Той замълча, усмихна се и премина на английски: — Когато започна мелето. — След това отново премина на испански: — После трябваше да се организират погребения, а аз да давам обяснения на семейството.
— Разбирам, Лиъм.
— Не можех да тръгна веднага за Уругвай, а когато най-сетне тръгнах, ти вече беше заминал за Щатите.
Стисна ръката на Кастило между дланите си.
— Трябваше да намеря начин да уредя заминаването за Монтевидео — продължи той. — Та ти проля кръвта си заедно с нас! Вече си един от нас, Карлос!
След тези думи се стегна.
— Нали помниш заместник-комендант Мартинес и сержант Перес? — попита Дъфи и посочи жандармите, които бяха отворили вратата, за да може Кастило да мине, и бяха изхвърлили напикания вестник.
„Струва ми се, че последния път, когато видях тези двамата, те бяха в камуфлажно облекло, лицата и ръцете им — омазани в черна боя.“
— Как мога да ги забравя? — отвърна с широка усмивка Кастило, протегна ръка, но след това се усети: „Когато си в Рим, по-точно Буенос Айрес!“, прегърна ги и ги целуна по бодливите от наболата брада бузи.
— Имате ли багаж, mi coronel?19 — попита по-младият. „Сигурно той е сержантът“, помисли си Кастило.
— В багажника има два сака — отвърна той.
— Рускинята в колата ли е? — попита Дъфи.
Кастило кимна.
— Много ми се иска да я запозная със съпругата си и децата — продължи Дъфи, — след това да я убия бавно и болезнено.
„А това, реши Кастило, изобщо не беше хипербола.“
— Лиъм, тя е била в Европа, когато са ви нападнали — отвърна Кастило.
— Тя е една от тях — отвърна простичко Дъфи.
— С брат й имат информация, която ми е необходима.
— Същото каза и Алфредо. Искам имената на хората, които се опитаха да убият жена ми и децата ми.
— Първо трябва да разбера кой е поръчал покушението — отвърна Кастило. — След това, ако успееш да го заловиш, ще разбереш от него кой е осъществил покушението срещу теб и семейството ти.
— Ти разбери кой е и аз ще го пипна или пък нея — наежи се Дъфи.
— Ще направя всичко по силите си, Лиам.
Мунц, Спаркман, Дейвидсън и Брадли приближиха.
— Добре ли пътува, Лестър?
— Никога досега не бях летял в първа класа, господине — призна Брадли.
— Това вече е грешка. Ще ти удържа разликата от заплатата.
Брадли се сви при тези думи, но почти веднага след това разбра, че Чарли се шегува.
— Имаш ли пистолет, Лестър?
— Не, господине.
— Намери му, Джак — нареди Кастило. — Когато му го даваш, гледай Червени гащи да те види, а ти, Лестър, го зареди така, че тя и това да види.
— Слушам, господине — отвърна Брадли. — Червени… какво казахте, господине?
— Госпожата в колата е офицер от СВР, Лес. Подполковник. Според мен няма да хукне да бяга — няма представа къде отиваме, да не говорим, че всичките й документи са в моето куфарче, но може и да се пробва. Не ми трябва мъртва.
— Слушам, господине.
— По една случайност нося пистолет — рече Дейвидсън и извади „Колт“, модел „1911A1“ от колана си. Подаде го на Брадли. — Има един в цевта.
— Благодаря, старши сержант — отвърна любезно Брадли, след това бързо и прецизно, за учудване на жандармите, извади пълнителя, след това и куршума в цевта, хвана го във въздуха, огледа внимателно пистолета, за да е сигурен, че е празен, върна пълнителя на място, остави го да щракне, спусна ударника и накрая го намести на колана си.
— Обикновено е по-бърз — отбеляза сериозно Дейвидсън.
— Брадли… — започна Кастило.
— Може ли за момент, подполковник? — прекъсна го Алфредо Мунц.
Кастило го последва към „Аеро Командър“-а. По изражението на Дъфи стана ясно, че не му е никак приятно Мунц и Кастило да си говорят тайно.
„Само че не може да направи абсолютно нищо.“