Тръгна право към мен, сякаш ме беше познавал от години, свали голямата си ръкавица и стисна ръката ми. Дланта му беше грапава като дърводелска шкурка, а захватът му — достатъчно силен, че да ме накара да изохкам.
— Да ти го начукам, негоден смрадлив хуй такъв — поздрави той. — Аз съм Гроус.
Гроус — никой никога не беше го наричал с друго име; всъщност не съм сигурен дали той имаше малко име — беше легенда в групите. Записал се във Военноморските сили в началото на четиридесетте години и воювал в Северния Атлантик по време на Втората световна война. Бил е моряк, помощник-боцман, водолаз-спасител и дори беше работил известно време с Боъм. Но водолазната работа не била достатъчно предизвикателна и затова в началото на петдесетте години се записал в групите за подводна диверсия — най-старият и най-гадният тип, който до този момент успял да премине през преобучението по подводна диверсия в Литъл Крийк.
По времето, когато бях новопостъпила попова лъжичка, той вече беше се пенсионирал. Но всички все още говореха за него. Всички казваха, че е бил най-грубият и як проклет жабок-водолаз, който някога е живял. Налетял на двадесет гадни корсиканци в Бастия и ги изпратил до един в болница. Изял един цял жив петел — с перата и всичко останало — в Доминика. Взривил окоп с дължина миля и половина във Филипините — толкова силна експлозия, че бюрожокеите в Субик се насрали и помислили, че планината Пинатубо се е взривила. Бил е инструктор в Литъл Крийк, когато Ев Барет се е преквалифицирал и задникът му още носи симетрични белези от лъскавите върхове на големите петдесети номер цинтарки на Гроус.
След уволнението си опаковал багажа и заминал на юг. Напълно се изгубил от сцената на жабоците. Говореше се, че бил в Коста Рика или в Мексико. Други се заклеваха, че са го видели във Филипините или в Бали. Всъщност той каза, че е купил (и в момента живее на борда й) едно голямо корито клас „Гранд Банкс“ — риболовна яхта с трюм като на траулер и с двигател „Леланд“, която закотвил в Клиъруотър на брега на залива. Добави, че поддържа връзки с жабоците или поне с малкото жабоци, които уважава — повечето от тях стари старшини, зачитащи самостоятелността му.
Беше самотник, ако се изключи тесният кръг приятели по телефакса, сред които беше и Мъгс. Никога не бе се приобщил към огромната пенсионерска общност на Тампа. Не пазаруваше по намалени цени в магазина в Макдил и не се притесняваше за безплатните ордьоври в клуба на старшините. Никога не се показваше и на събирания. Не посещаваше годишното събиране през ноември в музея на тюлените или пък запоите в Литъл Крийк през юли. Но все още говореха за него и на двете места.
Каза, че живее добре, след като пресуши една бира „Куърс“. Работел предимно в строителната област. Павирал пътища, нагласявал тръбопроводните инсталации в нови къщи или карал бетоновоз.
Гледах лицата на моите младоци, докато Гроус говореше за Военноморските сили — неговите Военноморски сили. Те бяха погълнати, омаяни от страх деца, които попиваха всяка негова дума. И с право. Днешните Военноморски сили не са онези с дървените кораби и железните мъже от миналите дни. Днес нещата стоят обратно. Да, имаме всичките технологии. И младоците, които в наши дни преминават през базовото обучение по подводна диверсия, вероятно са по-образовани от онези преди тях. Но Гроус и старшините като него са ветерани от едни Военноморски сили, чиито традиции могат да бъдат проследени директно от Бил Холси106 през Фарагът107 и Джон Пол Джоунс108. Те знаят историята, която твърде често бива пренебрегвана от днешните четиризвездни мениджъри-предводители.
Натоварихме се в колите си и отидохме в Клиъруотър. Аз пътувах с Гроус и му обрисувах ситуацията ни. Той пръсна задника ми по начин, който би накарал Рой Боъм и Ев Барет да завидят, пресуши последната бира от големия термоохладител на износената седалка, смачка все още изпотената кутия в лявата ръка, сякаш е хартиена салфетка, метна я през рамо през отворения прозорец на своя добре използван, но поддържан дизел и ме прасна с опакото на ръката достатъчно силно, да ми изкара дъха.
107
Фарагът, Дейвид Глазгоу (1801–1870). Адмирал, воювал на страната на Севера по времето на гражданската война. — Б.пр.
108
Джоунс, Джон Пол (1747–1792). Американски военноморски командир по време на Войната за независимост. — Б.пр.