Пример? Окей. Вземете за пример нашата лодка „Зодиак“. Ние бяхме десет души. Това означаваше два курса от яхтата на Гроус до кулата. Първо, колко време ще ни трябва за прехода до целта? Второ, колко бензин ще трябва? И какво ще стане, ако вълните са високи метър и половина, а не половин метър? Метър и половина високите вълни изискват много повече енергия, а оттам и повече гориво. Трето, колко време трябва първата група да чака на открито във водата под кулата, докато пристигне втората — и в какво състояние ще бъдат, защото не бяхме взели необходимите костюми, за да се топлим. Всъщност дали щяхме да сме по-добре на кулата или във водата? Има един неприятен факт, че човек настива по-бързо от студен вятър, отколкото от студена вода.
Схващате ли картинката? Това са нещата, които ме карат да стоя буден цяла нощ, да съставям списъци, да рисувам блок-схеми и да си задавам въпроси, на които не мога да намеря отговор.
Направих списък на всички СЕИ — съществени елементи на информацията, — необходими за успешното изпълнение на мисията ни. Свих доклада на Алигатора и Пачия крак за съседните кули — всъщност те бяха обезлюдени, и то от доста време. Проверих положението и фазата на луната, както и времената на изгряването и залязването й. Претърсих картите на Гроус и за изгрева и залеза на слънцето. Нямаше защо да излагаме силуетите си на показ без нужда.
Към 04:10 Гроус влезе с големите си крака в главната кабина и бръкна в хладилника, за да си вземе бира. Отвън беше студено — десетина градуса и бриз със скорост шест възла, температурата на водата беше към петнадесетина градуса, но той ходеше без горна дреха — само по отрязаните си дънки, сандалите, татуировките и петдесетгодишния си часовник от групите за подводна диверсия — от онези старомодни, навиващи се часовници със сиви каишки от найлонова материя, които наричаха „Голям часовник, малка пишка“. Беше навън на палубата, за да гледа през уреда за нощно виждане, който беше нагласил към далекогледа си. Хвърли малко бележниче с телена спирала на масата пред мен, потри очи с големите си юмруци, прозя се и се протегна.
— Мама му стара, Дики, очаква те работа. На онази проклета кула има доста шибани хора.
Погледнах бележника. Гроус беше отбелязал повече от две дузини отделни танга. За осемнадесет от тях имаше описания. Другите бяха отбелязани с час и местонахождение.
Гроус изпи бирата си, докато приготвяше огромна чаша кафе. По дяволите, миришеше добре. Налях си една чаша и започнах да отпивам, докато включвах информацията му в своите изчисления. Почесах се по бузата. Списъкът показваше тридесетина лоши, но можеше да са два пъти повече на брой. Откъде бих могъл да го знам, по дяволите? Нямах сензорни устройства. Нямах параболични микрофони. Нямах видеокамери с дълги телескопи. Бяха ми го начукали като на козел.
Оръжия ли? Те имаха цял един шибан товар оръжие. А аз разполагах с ограничена бройка. Бяха ми го начукали като на козел.
Защитни средства? Знаех, че ще имат някои неща, за които не ми е известно нищо. Бяха ми го начукали като на козел.
Колкото по-дълъг ставаше списъкът ми, толкова повече прозирах нашите липси и големите количества, с които разполагаха лошите. Колкото по-дълъг ставаше този списък, толкова повече се намаляваха шансовете ни.
Но, приятели, идва момент, в който списъците като този, независимо колко добре са обмислени, стават безсмислени. И в 05:40, седнал на продълговатата маса в главната кабина, превит над тефтерчето, достигнах гореупоменатия повратен момент.
Вижте, има някои елементи на мисиите, които не се кодират, включват в списъци, блокови схеми или анотации. Те включват всички онези чудни, неизразими качества, които притежаваше моята красива банда весели, убийствени мародери — тяхното изключително съчетание на кураж, неугасима воля за успех и сърцатост, като всичко това, взето заедно, разтърсено, но не разбъркано115, прави коктейл от истински велики неконвенционални воини.
Знаех, че колкото и много хора и оръжие да имаха срещу себе си, те никога нямаше да бъдат надвити. Те щяха да продължат. Да издържат. Никога няма да се откажат. Никога не биха изоставили човек от плувната си двойка. Щяха да правят всичко необходимо, каквото и да е то, докато не победят.
Затова, докато в дебитната част на тефтера ми имаше повече бележки, отколкото в кредитната и докато основателно се притеснявах от шансовете ни, дълбоко вътре в грапавата си душа знаех, че щяхме да им надвием и да победим. Това беше съдбата ни.
115
От английския израз