Има още. Един Воин никога не оставя смъртта на своя другар без отмъщение. Ние следваме традицията, предадена на Моисей от Оня, Който Е в двадесет и първа глава на Изход: „Трябва да отсъдиш живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.“
00:10. Поведох. Прехвърлихме се над перилата наляво от цистерните и се разделихме на двучленни групи ловци убийци, като бързо се придвижихме през металната решетка на обезлюдената палуба. Алигатора, който беше в двойка с Чери, настоя да работи сам. Дадох му пълнителите с куршуми .223 и откачих нашийника му. Може да не сте съгласни с това решение, но не сте тук за разлика от мен. Вижте, има моменти, в които гневът става толкова силен, че на човек трябва да му се позволи да върши някои неща. Това беше един от тези моменти.
Двамата с Уондър тръгнахме покрай парапета, покрай цистерните и към помпената станция. Там закачих едно импровизирано експлозивно устройство и включих часовника му. Зарядът беше достатъчно голям, за да спре генератора, но достатъчно малък, за да може вредата да не бъде голяма. След това си проправихме път покрай зоната за складиране на тръби и поехме по едно от наклонените мостчета, които се издигаха към главната палуба.
Предварителната ни цел бе контролният модул — там би трябвало да се намират кабините с комуникационното и охранително оборудване. Вероятно там ни чакаха лошите.
Вероятно се чудите защо просто не се качих на борда, не поставих заряди с пластичен експлозив „C4“, които биха потопили цялата проклета кула във водата, и не измъкнех задника си оттам. Е, първо, „ПП-22“ се намираше посред група кули и въпреки че те бяха изоставени, не желаех да привличам много внимание към нещата, които вършех. Ако щяхме да взривяваме разни неща, трябваше да го правим дискретно. Е, да, можехме да използваме „C4“. Второ, исках да запазя факти. Знаехме, че имат доста незаконни неща на борда си и ми трябваше да мога да ги покажа, без да се налага да се спускам за тях на двеста метра под водата. И, трето, макар потопяването на една кула да може да е забавно, унищожаването й щеше да направи положението ми по-… да кажем… комплицирано.
Тук беше ужасно тихо. Никакъв признак на съпротива до момента, което само означаваше, че (1) всички спяха или (2) чакаха в засада, за да наритат задниците ни. Щеше ми се да имаме радиоапарати с микрофони на устните и слушалки, за да мога да поддържам връзка с хората си. Но нямахме. Затова щяхме, след като изпълним задачата си, да си разказваме всичко с мезе, когато дойдеше време за бира.
Придвижвах се бавно. Налагах си да дишам равномерно и да уталожвам яростта си. Чери беше най-младият тюлен, когото избрах за „ТЮЛЕН-група 6“. Той беше от основателите — един от първоначалните седемдесет и двама стрелци. Избрах го, за да образувам група по свой образ и подобие. Бях го избрал, защото искаше да се учи, защото искаше да е най-добрият; защото ме беше убедил, че няма никога да се откаже. И никога не се отказа — до края. Чувствах се така, сякаш съм загубил едно от собствените си деца и виновникът за смъртта му, който и да беше той, щеше да си плати.
Но гневът ми нямаше да ме накара да действам прибързано. И преди съм губил хора в боя и се бях научил как да се справям с такива ситуации (макар че това изискваше доста усилия от мен). Вместо да реагирам лошо — да полудея, — аз сега канализирам гнева си. Позволявам му да ме води към нови висини на действието и унищожението. Позволявам на енергията му да ме прави по-вещ и по-смъртоносен воин.
Тази вечер душата на Чери, неговият воински дух се беше вселил във всеки от нас върху нефтената кула. Пропити с неговата енергия, талант и страст за воюване, щяхме да убием повече от враговете си и да ги убием по-добре.
Видях първите, докато се прехвърлях върху каротажния117 възел, който се намираше върху платформа с размери два и петдесет на два и петдесет метра, закрепена със скоби от страната към морето. Уондър и аз бяхме избягнали лесния път и си проправяхме път около външната страна на платформата, сантиметър по сантиметър, изпълнени с болка. Стиснах зъби и показах нос на нивото на каротажния възел. Онзи беше облечен като нинджа. Носеше противокуршумна жилетка. Държеше автомат „MP-5“ със заглушител. Лежеше върху един сандък отляво на възела, от който висях. Един втори нинджа лежеше под ъгъл четиридесет и пет градуса спрямо първия. Неговото огнево поле би унищожило всяко нещо, което нинджа номер едно пропуснеше.