Докато преглеждаха кулата, отделих малко време за размисъл. Често се налага човек да действа само инстинктивно. В повечето случаи това е нормално. Но понякога — а сега моментът беше такъв — човек трябва да се замисли над възможностите, а после да действа.
Необходимо ми беше известно време, но накрая разбрах, че сегашната ситуация можеше да бъде проследена назад във времето чак до Кий Уест. Проблемът е, че бях разглеждал Кий Уест в една светлина, а е трябвало да използвам друг, по-светъл прожектор.
Моля, следвайте мисълта ми. Факт: практически всичките милиции — откачалки като АДАМ — бяха изчезнали в нелегалност след събитията в Оклахома.
Факт: За да ги проследи, ФБР трябваше да използва незаконни методи. По тази причина командната верига в Кий Уест беше толкова осрана. Дясната ръка нямаше никаква представа какво върши лявата. Аз бях концентрирал вниманието върху тези осирания, защото точно те влияеха пряко върху моята ефективност и на хората ми.
Това се оказа погрешно. Не съм ли аз човекът, който винаги говори за мистър Мърфи? Осиранията не са ли нормална част от живота ми? Разбира се, че са. Но в Кий Уест бях допуснал да се разсея.
Е, майната ми. Вместо да се тревожа за това кой и защо се е осрал, аз трябваше да търся трите принципа, които са в основата на всички престъпления: мотив, средство и възможност.
Е, нека се върнем на видеозаписа и да видим всичко в забавен кадър.
Най-напред мотива. Мотивите на Л. К. и АДАМ се преплитаха. Само дето аз не бях го проумял. Онова, което ме беше тревожило от Кий Уест насам, беше защо, по дяволите, АДАМ бяха действали в онзи момент. Точно това беше и въпросът, който известните вашингтонски автори на статии от серията „Грешки и никакви факти“ наричаха „Големия въпрос“ в своите телевизионни предавания.
Сега разбирах, че самият Л. К. Строхаус ми беше дал отговора. Но той се оказа толкова прост, че не го долових. Когато Уондър разби файловете на ФБР от „Интелинк“, бяхме се натъкнали на един протокол, в който се посочваше реакцията на Л. К. Строхаус на искането от страна на АДАМ за разговор лице в лице.
Л. К. беше отговорил на заместник-директора по операциите на ФБР, че в никакъв случай не би отишъл в Кий Уест, казал му, че АДАМ са „проклета (нецензурна дума, заличена) тълпа мичигански ненормални с много къси фитили, които действат на своя глава там долу“. Аз знам, че е казал точно това, защото притежавам проклетия протокол.
Заместник-директорът по операциите очевидно не беше забелязал значението в избухването на Л. К. Аз също — досега. Откъде, мамицата му, знаеше Л. К., че АДАМ са от Мичиган? И защо беше казал, че действат на своя глава?
Той е знаел, че са от Мичиган, защото е знаел точно кой и какво представляваше Алфа Дивизия/Американска Милиция. И е казал, че са ненормални с много къси фитили, защото АДАМ са спрели да го слушат по някаква причина. Превод: действали са без предварителна заповед — точно като мен.
Всичко ставаше абсолютно ясно: отвличането на министъра на Военноморските сили беше неразрешена операция. Тя не е фигурирала в ничий списък освен в този на АДАМ.
Били са тук, в Мексиканския залив, за да си вземат оръжията. Казано им е било да се приберат у дома и да чакат някакъв сигнал. Но те не бяха го сторили — вместо това заминали за Пуерто Рико и отвлекли самолета с министъра.
Може би всичко е започнало като учение. Няколко тюлени от Западния бряг веднъж преследваха Ханойката Джейн Фонда122 като част от едно учение по охраната, което беше се объркало. А когато командвах „Червената клетка“, имахме навика да следим целите си, преди да подготвим същинското нападение. Значи съществуваше прецедент. Независимо от първоначалния мотив на АДАМ ситуацията се е объркала. Станала е реална. Реално лоша. А когато е станала кисела, Л. К. Строхаус е решил, че не желае да има нищо общо с нея.
И защо е отказвал така категорично да се срещне с АДАМ? По метода на изключенията определих причината — той е един от хората, които осигуряват подкрепа на АДАМ и ако се срещнат лице в лице (а ние всички подслушваме), може би щяха да се чуят някои обезпокоителни откровения и обвинения.
Затова си беше пасувал. За щастие заместник-директорът по операциите бе написал протокол на разговора. Този документ някак си беше се изтрил. Но както вече разбрахте, сведенията от компютъра се изтриват по-трудно, отколкото си мисли човек. Командата „изтриване“ не е абсолютна гаранция. И затова унищоженият протокол от разговора, възстановен от Уондър, се озова в моите ръце. (Озовал се беше и в ръцете на Свещеника и ми се стори чудно, че той не е направил нищо.)
122
След посещението на Джейн Фонда в Ханой през 1972 г., където се е снимала с видни деятели на виетнамската комунистическа партия в знак на протест срещу американските бомбардировки, е получила прозвището „Ханойка“. — Б.пр.