Погледнах към билото, което се намираше на около миля по права линия и сигурно на три мили заради кривите и завоите. Един-единствен човек с петдесеткалиброва снайперска пушка би могъл да спре всяка кола по пътя. Трябваше да му се признае на Л. К. Строхаус — знаеше достатъчно много, за да построи къщата си нависоко.
След още десет минути, прекарани в S-образни завои, стигнахме до билото, което всъщност представляваше ръбът на широко плато. Пътят се разширяваше — достатъчно, за да могат две коли да се движат една до друга. В далечината забелязах светлини. Затова угасихме нашите и продължихме още четвърт миля бавно като охлюви.
Там се намерихме в нещо като подножие между две вълни — падина в пътя, където щеше да е трудно да ни забележат. Казах на Уондър да отбие. Той отби. Аз излязох, тръгнах покрай пътя, докато видях дългото плато пред себе си, след което погледнах през очилата за нощно виждане, които носех със себе си. Изминаха няколко секунди, за да свикнат очите ми. Фокусирах обектива. Там на около миля пред нас покрай пътя имаше висока ограда с остра като бръснач бодлива тел отгоре. Минаваше напречно на пътя, на който се намирахме. От другата страна на пътя имаше плъзгаща се електронна порта. Тя също имаше на върха си бодлива тел. Зад оградата на пет-шест метра стоеше кабинка. Увеличих разделителната способност. В кабинката различих две фигури. Зад оградата пътят продължаваше право напред. Виждаха се светлини, но не беше възможно да се каже какво осветяваха.
Увеличих разделителната способност докрай. Сега можех да видя някои подробности по самата кабинка. На едната й стена се забелязваше същият стилизиран средновековен сноп слама, който бях видял на кърмата на „Хелън Г. Кели“ и на „ПП-22“.
Да, онзи проклет часовник отброяваше секундите, но нямаше какво да направя. Не можехме да съборим портала и да влезем, защото просто щяха да ни застрелят още преди да сме изминали едната миля и половина до самата къща, а освен това шумотевицата би привлякла вниманието на всеки един полицай в радиус от много мили. Най-добрите тюленски операции са онези, при които идваш и си отиваш и никой никога не разбира, че си бил там — освен труповете, които си оставил след себе си. Това беше и мисията ми тук — влизане, стигане до Л. К., унищожаване на механизма, с който ще започне всичко, и излизане, без някой да узнае нещо. Значи операцията трябваше да бъде истински потайна. Което означаваше, че ще отнеме време. А то беше нещо, което нямах в големи количества.
Освен това и самото влизане нямаше да бъде лесно. Най-напред мястото беше огромно — две хиляди акра е много. Добре, може би не е голямо като за Тексас. Но десет мили от центъра на ранчо „Мираж“ е много.
Кой е най-добрият начин за оценка на целта, разположена върху две хиляди акра? Въздушният, разбира се. И така, в 09:00 на следващата сутрин Пачия крак, който е най-анонимно изглеждащият от нас, се подписа (и плати в брой) за разходка със самолет от летището в Палм Спрингс и си направи деветдесетминутна обиколка по маршрута, показващ „Начина на живот на богатите и известните“.
Пилотът бил много учтив. Пачия крак направил всякакви снимки с видеокамерата, която бяхме купили. Снимал отблизо къщата на Франк Синатра, старото имение на Бинг Кросби, къщата, в която сега живее президентът Форд, игрището за голф с девет дупки на посланик Уолтър Аненберг, както и огромната хасиенда на Л. К. Строхаус върху платото.
199-ти час. Гледахме ръкоделието му, докато научихме максимално много, без всъщност да сме били там. Пачия крак съвсем не е Вилмос Зигмонд126, но поне държеше проклетата камера стабилно и фокусирана и приближаваше обектива където трябва. Самата къща — две хиляди и триста квадратни метра жилищна площ, построена от камък и дърво в модернистичен стил колиба — се намираше в края на онзи вече споменат път от миля и половина с испанското име и посред излъскана горичка от фурмови дървета. Районът около къщата беше култивиран, но с малки храсти и дървета, които практически не позволяваха никакво прикритие при навлизане. До къщата имаше по-малка постройка — само петстотин и петдесет квадратни метра — с подобен дизайн. Бяха казали на Пачия крак, че това е къщата за гости.